— Не те познавам добре…
— Алкохолът, почти не ми влияе, ако това е, което те безпокои.
— Извинявай. Просто… ами… Съпругът ми… много пиеше. Боя се, че реагирам несъзнателно.
— Ако предпочиташ, няма да пия. — И това го казваше мъж, който прекарваше толкова време в разгул. Всеки от приятелите му би се удивил.
— Не е нужно — измърмори Трикси. — Исках само да кажа… Вярвам, че няма за какво да се притеснявам. — Бледата й усмивка бе извинителна. — Може би амнезията ще ми е от полза.
— Ето малко забрава. — Подаде й бутилката.
— Не, не още.
Сякаш прочел мислите й, Паша се усмихна.
— Обещавам да се държа прилично.
И го стори, оставайки съвършеният джентълмен въпреки изпитото вино. Беше непринудено чаровен. Забавляваше я със случки от живота на семейството си и редактирани версии от собственото си минало. Задаваше й въпроси, които не бяха нито твърде лични, нито твърде любопитни.
След като се върнаха в каретата след краткия обяд в един от крайпътните ханове, озадачена от непрекъснатия му самоконтрол и идеално поведение, Трикси каза:
— Ти си удивително добре възпитан. Ако не бях сигурна в обратното, щях да си помисля, че си безполов.
Държанието му по време на обяда, подобно на това в каретата, бе изключително изискано, галантно и неизменно любезно.
— Просто броя часовете, скъпа. Знам, че бързаш. А аз мога да чакам.
— Не подозирах, че развратниците дотолкова се владеят — отбеляза тя. Беше прекрасен, изтегнат на седалката срещу нея, с разхлабен шал, разпусната по раменете черна коса и знойни лениви очи.
— Специално този развратник е способен.
— Забелязах.
— Искаш ли да спрем някъде? Аз имам огромно желание. — Търпеливо изчака колебанието й, продължило само секунда.
— Не мога — изрече тя накрая. Знаеше колко копнее да се прибере у дома.
— Можем да си създадем удобства и тук — предложи Паша, доловил неподправеното желание в гласа й.
— Тук?
— Тук. Имаме още десет часа до Кале.
— Десет часа… — Гласът й заглъхна с неочаквано гореща нотка.
— Никой няма да ни безпокои. Ще дръпна пердетата.
Трикси потръпна сладостно, сякаш изкушението мигновено бе попило в плътта й.
— Никой?
— Никой — прошепна Паша и посегна към пердетата.
Тя наблюдаваше как завеските една по една закриват блясъка на залязващото слънце. С всеки затъмнен прозорец пулсацията между краката й ставаше все по-силна.
— Няма ли да ни притеснят на следващата конна станция?
— Не, дори там няма да ни безпокоят.
— И ще сме съвсем сами? — В гласа и се прокрадна леко съмнение.
— Съвсем. — Потвърди го развеселен. Слугите му си знаеха работата. — А сега искаш ли малко вино?
— Не, благодаря. — Ерекцията му си личеше под скъпия бежов панталон и тя осъзна, че цялото й внимание е съсредоточено в тази изкусителна гледка.
Той забеляза погледа й.
— А нещо друго искаш ли?
— Ако нямаш нищо против — прошепна тя разтърсена от ненадейното желание.
— Господи — гласът му бе дрезгав, — чакам този момент цял ден! — Остави бутилката, наведе се, вдигна я от седалката сред облак от коприна и я положи върху коленете си.
— Вече си мислех, че никога няма да поискаш. — Ролята на джентълмен го беше изтощила до крайна степен. — Тогава — топлият му дъх докосна ухото й, — трябва да махнем тази рокля.
Откопча първото перлено копче. Тя вече трепереше, обхваната от непреодолим копнеж. Неопитна по отношение на собствената си сексуалност и чувственост, Трикси положи усилия да запази контрол над усещането, чудейки се как може толкова пламенно да желае този мъж. Да се любиш в карета, където всеки може да те чуе, си бе истински разврат.
— Сигурен ли си, че трябва да го правим? — Паша разкопча поредното копче и прокара пръсти в дълбоката падина между гърдите й. Тя цялата потръпна.
— Мисля, че все пак ще ти е по-удобно, ако съблечеш тази рокля. — Разкопча и останалите копчета и разтвори предницата. — А и така ще ми е по-лесно да те чукам.
При тези похотливи думи, израз на най-неподправено сексуално предложение, вместо да се обиди като всяка уважаваща себе си дама, тя долови как пулсацията между краката й се усилва. Копнежът й бе неподвластен на самоуважението. Напълно покорена от това, което я караше да изпитва, тя тутакси реагира на плътското му желание, овлажни се, разтопи се и се подготви да му се отдаде.
— И двамата знаем колко ти харесва. — Уверен в усещанията, които предизвикваше в нея, той долови промяната в дишането й и червенината, която плъзна от гърдите към шията. Повдигна я и я извъртя така, че да обкрачи скута му, правейки я още по-достъпна. Притискаше внушителната си ерекция към седалището й, почти навлязъл в нея. Трепереща от желание, Трикси се наведе и се притисна към неустойката му твърдина.