Накрая се спря на името Уилям Уоруик. Уилям беше втори син на граф Уоруик, отказал възможността да следва в Оксфорд, за най-голямо отвращение на баща си, защото искал да стане полицай. Героят му в общи линии се основаваше на приятеля му Джайлс. След три години патрулиране по улиците на Бристол Бил, както е известен на колегите си, щеше да стане детектив инспектор, подчинен на главен инспектор Блейкмор — същия, който се бе намесил, когато вуйчото на Хари Стан беше арестуван и несправедливо обвинен за кражба на пари от сейфа на Хюго Барингтън.
Лейди Уоруик, майката на Бил, щеше да бъде изградена по образа на Елизабет Барингтън; Бил щеше да има приятелка на име Ема, а дядовците му лорд Харви и сър Уолтър Барингтън щяха да се появяват на страниците само от време на време, за да предложат мъдрите си съвети.
Всяка вечер Хари четеше изписаните през деня страници и всяка сутрин кошчето до леглото трябваше да бъде изпразвано.
Хари винаги очакваше с нетърпение посещенията на Себастиан. Синът му беше пълен с енергия, любознателен и хубав като майка си, както го дразнеха всички.
Себастиан често задаваше въпроси, които никой друг не смееше да зададе — какво е да си в затвора? Колко немци си убил? Защо двамата с мама не сте женени? Хари успяваше да се измъкне от повечето, но виждаше, че детето е твърде умно, и се боеше, че не след дълго ще го хване натясно.
Всеки път, когато бе сам, Хари продължаваше да работи върху плана на романа си.
Докато работеше като помощник-библиотекар в Лейвънхам, беше прочел над сто криминалета и имаше чувството, че някои от образите, на които бе попаднал в затвора и в армията, могат да му осигурят материал за доста романи — Макс Лойд, Сефтън Джелкс, директор Суонсън, Хеслер, полковник Клевърдън, капитан Хейвънс, Том Брадшоу и Пат Куин. Особено Пат Куин.
През следващите няколко седмици се потопи в някакъв собствен свят, но трябваше да признае, че начинът, по който някои от посетителите му бяха прекарали последните пет години, беше по-странен и от художествена измислица.
Когато мина да го види сестрата на Ема, Грейс, Хари не й каза, че изглежда много пораснала от последния път, когато я бе виждал; но пък по онова време Грейс беше все още ученичка. Сега караше последна година в Кеймбридж и изпитите й наближаваха. Разказа му с гордост, че в продължение на две години е работила в една ферма и се върнала в университета едва след като се убедила, че войната е спечелена.
Хари се натъжи, когато научи от лейди Барингтън за кончината на съпруга й сър Уолтър — човека, на когото се възхищаваше най-много след Стария Джак.
Вуйчо му Стан така и не дойде да го види.
Дните отминаваха и Хари мислеше дали да не повдигне темата за бащата на Ема, но имаше усещането, че дори споменаването на това име е табу.
А една вечер, след като докторът каза на Хари, че скоро ще го изпишат, Ема легна до него на леглото и му каза, че баща й е мъртъв.
Когато завърши разказа си, Хари рече:
— Никога не си била добра в преструвките, скъпа, така че може би е време да ми кажеш защо цялата фамилия е така на тръни.
43.
На следващата сутрин Хари се събуди и откри, че майка му и цялата фамилия Барингтън са насядали около леглото му.
Единствените отсъстващи бяха Себастиан и вуйчо му Стан; явно беше решено, че нито единият, нито другият може да допринесе особено за сериозния разговор.
— Докторът каза, че можеш да се прибереш у дома — рече Ема.
— Чудесна новина — отвърна Хари. — Само че къде е „у дома“? Ако това означава да се върна в Стил Хаус Лейн при вуйчо ми Стан, предпочитам да остана в болницата… или дори в затвора.
Никой не се разсмя.
— Аз живея в Барингтън Хол — каза Джайлс. — Защо не се преместиш при мен? Бог ми е свидетел, че има достатъчно стаи.
— Както и библиотека — вметна Ема. — Така няма да имаш извинение да не работиш върху романа си.
— И ще можеш да идваш на гости на Ема и Себастиан, когато пожелаеш — добави Елизабет Барингтън.
Известно време Хари не отговори.
— Всички сте много мили — най-сетне рече той. — Моля ви, не мислете, че не съм благодарен, но не мога да повярвам, че е бил нужен цял семеен съвет, който да реши къде ще живея.
— Искаме да поговорим с теб по един друг въпрос — обади се лорд Харви, — и семейството ме помоли аз да говоря от името на всички.