— Не е задължително — отвърна лорд Харви. — Навремето Рег Престън беше активист на един трейдюнион, докато Рамзи Макдоналд не му предложи място в Камарата на лордовете. Винаги е бил много добър оратор и откакто седна на червените скамейки, се превърна в човек, когото не можеш да си позволиш да подценяваш.
— Имаш ли някаква представа как ще се раздели камарата? — попита Джайлс.
— Правителствените активисти ми казват, че нещата ще са на кантар. Лейбъристите ще застанат зад Рег, защото не могат да си позволят да подкрепят наследствения принцип.
— А торите? — попита Хари.
— Повечето ще подкрепят мен — ако не за друго, то защото не биха понесли да видят как се нанася удар по принципа на собствената им територия. Естествено, ще има и един-двама заблудени, за които ще трябва да се погрижа.
— Ами либералите? — попита Джайлс.
— Един бог знае, макар да обявиха, че ще гласуват свободно.
— Свободно? — не разбра Хари.
— В смисъл, че няма да има натиск от партийното ръководство — обясни Джайлс. — Всеки представител може да реши на чия страна да застане.
— И накрая, да не забравяме и независимите — продължи лорд Харви. — Те ще изслушат аргументите на двете страни и след това ще решат накъде ги насочва съвестта им. Така че ще открием как смятат да гласуват едва когато се стигне до разделянето на групи.
— С какво можем да помогнем? — попита Хари.
— Ти, Хари, си писател, а ти, Джайлс, си политик. В тези си качества можете да ми помогнете за подготвянето на речта ми. Всеки принос от ваша страна е добре дошъл. Ще нахвърляме основните неща, докато обядваме.
Докато вървяха към трапезарията, нито Джайлс, нито Хари не помислиха да споменават на домакина си такива дребни неща като предстоящите избори и премиери на нови книги.
— Кога излиза книгата ти? — попита Джайлс, докато пътуваха обратно към Барингтън Хол.
— На двайсети юли — отвърна Хари. — Иначе казано, след изборите. Издателите искат да направя турне из страната и да раздавам автографи, а също и да дам няколко интервюта за пресата.
— Внимавай — предупреди го Джайлс. — Журналистите изобщо няма да те питат за книгата, а само за мнението ти кой следва да наследи титлата.
— Колко пъти трябва да им казвам, че единственият ми интерес е към Ема и че съм готов да жертвам всичко, за да мога да прекарам остатъка от живота си с нея? — попита Хари, на когото вече му идваше до гуша. — Можеш да задържиш имуществото, титлата и всичко, което върви с нея, стига аз да имам Ема.
„Уилям Уоруик и случаят със слепия свидетел“ се прие добре от критиците, но Джайлс се оказа прав. Журналистите като че ли не се интересуваха от амбициозния млад детектив от Бристол, а от най-близкия приятел на автора Джайлс Барингтън и шансовете му да си върне фамилната титла. Всеки път, когато Хари им казваше, че не се интересува от титли, това само ги убеждаваше още повече в противното.
Относно „битката за наследството на Барингтън“, както я кръстиха журналистите, всички вестници, с изключение на „Дейли Телеграф“ подкрепяха красивия, дързък, утвърдил се сам, популярен и умен възпитаник на гимназията, израснал, както непрекъснато се напомняше на читателите, по задните улички на Бристол.
Хари използваше всяка възможност да напомни на същите журналисти, че Джайлс му е съученик от Бристолската гимназия, че сега е депутат лейбърист от Бристолското пристанище, че е носител на Военния кръст от Тобрук, че е бил първенец по крикет през първата си година в Оксфорд и че определено не е избирал произхода си. Вярната му подкрепа на приятеля му само го направи още по-популярен сред пресата и обществеността.
Въпреки че беше избран в Камарата на представителите с над три хиляди гласа преднина и вече бе заел мястото си на зелените скамейки, Джайлс знаеше, че след по-малко от месец на червените пейки в другия край на коридора ще се проведе дебат, който ще реши бъдещето му, както и бъдещето на Хари.
46.
Хари бе свикнал да се буди от щастливото чуруликане на птиците в дърветата около Барингтън Хол, от Себастиан, който се втурваше в библиотеката неканен и без предупреждение, или от гласа на Ема, дошла за закуска след ранния си сутрешен галоп.
Днес обаче беше различно.
Събуди се от уличните светлини, шума на трафика и Биг Бен, който биеше неуморно на всеки петнайсет минути, за да му напомни колко часа остават, преди лорд Харви да даде начало на дебата, след който напълно непознати му хора щяха да гласуват и да решат неговото и на Джайлс бъдеще.