Сред лейбъристите се разрази същинска буря и лорд Престън трябваше да изчака, докато залата утихне.
— И накрая, почитаеми лордове, следва да се запитаме защо сме се събрали днес тук. Ще ви кажа защо. Защото Джайлс Барингтън обжалва решението на седем водещи юридически умове в страната — поредното нещо, което лорд Харви пропусна да спомене в искрената си реч. Аз обаче ще ви напомня, че Правната комисия стигна до решението, че титлата следва да се наследи от Хари Клифтън. Ако смятате да отхвърлите това решение, почитаеми лордове, първо трябва да сте сигурни, че комисията е допуснала фундаментална грешка в преценката си.
— И тъй — започна заключителната част на речта си Престън, — когато пускате гласа си, за да определите кой от двамата следва да наследи титлата на Барингтън, не основавайте решението си върху това кое ви е удобно, а на здравия разум. Защото така ще гласувате не в полза на Джайлс Барингтън, както предложи лорд Харви, а на Хари Клифтън, тъй като ако не потеклото му, то вероятностите са на негова страна. И позволете да приключа, почитаеми лордове, с предложението когато влезете да гласувате, да вземете със себе си съвестта си и да оставите политическите си възгледи в тази зала.
Лорд Престън си седна под силните овации на поддръжниците си; неколцина лордове от отсрещната страна също кимаха одобрително.
Лорд Харви написа до опонента си бележка, в която го поздравяваше за блестящата реч. Според традицията двамата останаха на местата си, за да изслушат възгледите на останалите членове, поискали да вземат думата.
И от двете страни имаше няколко непредвидени изказвания, които само засилиха неувереността на лорд Харви за изхода от гласуването. Речта, която бе изслушана с най-голямо внимание от всички, бе на епископа на Бристол и бе недвусмислено подкрепена от неговите благородни и духовни другари, които седяха на скамейките до него.
— Почитаеми лордове — каза той, — ако в своята мъдрост гласувате в полза на мистър Джайлс Барингтън като наследник на титлата, ние няма да имаме друг избор, освен да оттеглим възражението на църквата срещу брака между мистър Хари Клифтън и мис Ема Барингтън. Защото ако решите, че Хари не е син на Хюго Барингтън, пред този съюз не може да има никакви пречки.
— Но как ще гласуват? — прошепна лорд Харви на колегата си, седящ до него на първия ред.
— Моите колеги и аз няма да гласуваме, тъй като смятаме, че нямаме право да вземаме политическо или юридическо решение по този въпрос — каза епископът.
— А морално? — обади се лорд Престън достатъчно високо, за да го чуят от скамейките на епископите.
Лорд Харви най-сетне откри нещо, по което и двамата бяха на едно мнение.
Друга реч, която изненада Хари, бе изнесена от независимия лорд Хъджис, бивш президент на Британската медицинска асоциация.
— Почитаеми лордове, трябва да съобщя на камарата, че последните медицински изследвания в болницата „Мурфийлдс“ показват, че цветната слепота може да се предава единствено по майчина линия.
Лорд канцлерът отвори червената си папка и направи поправка в бележките си.
— И следователно твърдението на лорд Престън, че цветната слепота на сър Хюго Барингтън може да се разглежда като доказателство, че Хари Клифтън е негов син, е невярно и следва да бъде отхвърлено като най-обикновено съвпадение.
Когато Биг Бен удари десет пъти, все още имаше неколцина, които искаха лорд канцлерът да им даде думата, и той благоразумно реши да остави дебата да продължи по естествения си път. Последният оратор седна на мястото си няколко минути след три сутринта.