— Помня също, че проявявахте интерес към литературата. Много се изненадах, че сте отказали мястото на помощник-библиотекар.
— Мястото изобщо не ми е било предлагано, сър — отвърна Хари. — В противен случай щях да го приема с най-голямо удоволствие — добави той, с което явно изуми директора.
Суонсън се обърна към Хеслер.
— Вие ми казахте, че Брадшоу не иска работата.
Хари се намеси, преди надзирателят да успее да отговори:
— Вероятно вината е моя, сър. Не знаех, че трябва да кандидатствам за мястото.
— Разбирам — рече директорът. — Е, това обяснява нещата. И да знаете, Брадшоу, новият помощник не прави разлика между Платон и Плутон.
Хари избухна в смях. Хеслер стоеше със стиснати устни.
— Добра аналогия, сър — каза Хари, когато директорът опита да продължи. Стори му се, че Хеслер ще се пръсне, когато извади плика от куртката си и го подаде на директора.
— Какво е това? — подозрително попита Суонсън.
— Официална молба към комисията при тримесечното й посещение в затвора следващия вторник, което е мое право според член трийсет и втори от правилника. Изпратих копие от молбата на адвоката ми, мистър Сефтън Джелкс.
Директорът като че ли се смути. Хеслер вече едва се сдържаше.
— Оплакване ли правите? — предпазливо попита директорът.
Хари впери поглед право в Хеслер.
— Според член сто и шестнайсет имам право да не разкривам пред никого от управата на затвора какъв е характерът на молбата ми, както несъмнено знаете, господин директор.
— Да, разбира се, Брадшоу — смотолеви директорът.
— Но смятам наред с другите неща да уведомя комисията за особеното внимание, което отделяте на литературата и религията като част от ежедневието ни. — Хари се дръпна настрана, за да направи път на директора.
— Благодаря, Брадшоу — рече Суонсън. — Много мило от ваша страна.
— Ще се видим по-късно, Брадшоу — тихо изсъска Хеслер.
— Очаквам ви с нетърпение — отвърна Хари достатъчно високо, за да го чуе и Суонсън.
Срещата на Хари с директора беше основната тема на разговор между затворниците на опашката за вечеря, а когато късно вечерта се върна от кухнята, Куин предупреди Хари, че се носят слухове, че след угасяването на светлините Хеслер сигурно ще му види сметката.
— Не мисля — спокойно отвърна Хари. — Разбираш ли, проблемът на биячите е, че ако обърнеш монетата, ще откриеш абсолютен страхливец.
Куин не изглеждаше особено убеден.
На Хари не му се наложи да чака дълго, за да докаже твърдението си. Секунди след угасяването на светлините вратата се отвори и в килията влезе Хеслер, като поклащаше палката си.
— Куин, вън — нареди той, без да сваля поглед от Хари.
След като ирландецът се изнесе, Хеслер затвори вратата.
— Цял ден с нетърпение очаквах този момент, Брадшоу. Предстои ти да откриеш колко много кокали имаш в тялото си.
— Не мисля, мистър Хеслер — каза Хари, без да трепне.
— И какво според теб ще те спаси? — попита Хеслер и направи крачка напред. — Този път директорът не е наблизо, за да ти отърве задника.
— Не ми е нужен директорът — отвърна Хари. — Не и докато разглеждат предложението ви за повишение — добави той, като погледна Хеслер в очите. — Имам сигурна информация, че ще се явите пред комисията във вторник, в два часа следобед.
— И какво от това? — поинтересува се Хеслер, който вече беше на педя от него.
— Явно сте забравили, че аз ще се явя пред комисията в десет сутринта на същия ден. Някои от членовете й може и да се учудят колко кости съм си счупил, след като съм се осмелил да говоря с директора.
Хеслер стовари палката в ръба на нара, само на сантиметри от лицето на Хари. Хари не трепна.
— Разбира се — продължи той, — възможно е да искате да си останете главен надзирател до края на живота си, но малко се съмнявам. Защото дори вие не може да сте толкова тъп, че да съсипете единствения си шанс за повишение.
Хеслер вдигна отново палката си, но се поколеба, когато Хари извади дебелата тетрадка изпод възглавницата си.
— Направих подробен списък на правилата, които нарушихте през изминалия месец, мистър Хеслер. Някои от тях престъпихте на няколко пъти. Сигурен съм, че комисията ще го намери за интересно четиво. Тази вечер смятам да добавя още две нарушения — оставане сам в килия със затворник при затворена врата, което се забранява от член четиристотин и деветнайсети, както и отправяне на заплахи за физическа разправа, когато затворникът няма възможност да се защити, член петстотин и дванайсети.