Хеслер отстъпи крачка назад.
— Но съм уверен, че когато стигне до разглеждането на повишаването ви, комисията ще се повлияе най-много от въпроса защо е трябвало да напуснете така ненадейно флота. — Хеслер пребледня. — Причината определено не е в лошото представяне на изпитите при кандидатстването ви за офицер.
— Кой се е раздрънкал? — едва чуто попита Хеслер.
— Един от бившите ви колеги, извадил лошия късмет да се озове тук. Вие сте се погрижили да си държи устата затворена, като сте го уредили на поста помощник-библиотекар. Очаквам най-малко същото.
Спря за момент, за да може Хеслер да проумее чутото, и му подаде месечния си труд. После добави:
— Ще си държа устата затворена, докато не бъда освободен. Разбира се, освен ако не ми дадете друг повод да се разприказвам. И ако занапред ме докоснете с пръст, ще се погрижа да ви изхвърлят от затвора по-бързо, отколкото са ви изхвърлили от флота. Ясно ли се изразих?
Хеслер кимна, без да каже нито дума.
— Освен това, ако решите да си го изкарате на някой от новобранците, всички уговорки отпадат. А сега се разкарайте от килията ми.
5.
Когато в девет сутринта през първия му ден на новото работно място Лойд стана да го посрещне, Хари осъзна, че досега е виждал старшия библиотекар само седнал. Лойд бе по-висок, отколкото беше очаквал, доста над метър и осемдесет. Въпреки нездравословната затворническа храна беше атлетичен и един от малцината затворници, които се бръснеха всяка сутрин. Със зализаната си назад черна коса приличаше на застаряващ популярен актьор, а не на човек, осъден на пет години за измама. Куин не знаеше подробности около престъплението му, което означаваше, че единствено директорът е наясно с цялата му история. А правилата в затвора бяха прости — ако някой затворник не реши сам да разкаже защо е вътре, не го питаш.
Лойд запозна Хари с ежедневната работа и когато слязоха да вечерят, новият помощник беше наясно с всичко. През следващите няколко дни Хари засипваше Лойд с въпроси по теми като събиране на пресрочени книги, наказания и подканване на затворниците да дарят собствените си книги на библиотеката при освобождаването им. Лойд не се беше замислял за подобни неща. Повечето от отговорите на старшия библиотекар бяха едносрични, така че Хари най-сетне го остави да се върне на мястото си, скрит зад новия брой на „Ню Йорк Таймс“.
Макар в Лейвънхам да имаше близо хиляда затворници, най-много един на всеки десет можеше да чете и пише, а от тях съвсем не всички си правеха труда да посещават библиотеката във вторник, четвъртък или неделя.
Хари скоро откри, че Макс Лойд е мързелив и гледа да изклинчи. Като че ли нямаше нищо против инициативите на новия си помощник, стига те да не означаваха допълнителна работа за него.
Основната задача на Лойд като че ли се свеждаше до грижата винаги да има топло кафе, ако случайно в библиотеката се отбие някой надзирател. След като вчерашният брой на „Ню Йорк Таймс“ пристигнеше от кабинета на директора, Лойд се настаняваше на бюрото си за остатъка от сутринта. Най-напред преглеждаше литературния раздел, след което насочваше вниманието си към обявите за запознанства, следвани от новините и спорта. След обедната почивка започваше да решава кръстословицата, а Хари я довършваше на следващата сутрин.
Тоест когато стигаше до Хари, вестникът вече беше от завчера. Той винаги започваше с международните новини, тъй като се интересуваше от хода на войната в Европа. Така научи за падането на Франция, а няколко месеца по-късно за оставката на Невил Чембърлейн от поста министър-председател и заместването му от Уинстън Чърчил. Той не беше всеобщ любимец, макар че Хари никога нямаше да забрави речта му при връчването на наградите в Бристолската гимназия. Изобщо не се съмняваше, че начело на Великобритания е застанал подходящият човек. Не минаваше ден, в който Хари да не се наругае, че е помощник-библиотекар в американски затвор, а не офицер в Кралския флот.
През последния час от деня, когато дори не можеше да измисли нещо ново за правене, Хари се заемаше да попълни дневника си.
Потрябва му малко повече от месец, за да научи всички книги по съответните им категории — първо художествената, след това техническата и научнопопулярната литература. През втория месец ги раздели на седем по-малки раздела, така че на затворниците не им се налагаше да губят време в търсене на трите книги по дърворезба, с които разполагаше библиотеката. Обясни на Лойд, че когато става въпрос за техническа литература, категорията е по-важна от името на автора. Лойд отвърна със свиване на рамене.