— Дядо спомена, че трябва да ви поздравя — каза Ема, която все още нямаше намерение да се отказва.
Мейзи се изчерви и започна да приказва за новото й назначение в „Гранд Хотел“. Погледът на Ема все така не се откъсваше от плика. Внимателно оглеждаше отделните букви в адреса — трябваше да ги запечата в паметта си като на снимка, докато се върне в Имението. Когато Мейзи й върна малкия Себастиан с извинението, че се налага да се връща на работа, Ема се изправи с неохота, но не и преди да хвърли един последен поглед върху писмото.
По обратния път до Имението се стараеше да запази в ума си формата на буквите; слава богу, Себастиан беше заспал. Веднага щом колата спря на чакъла пред предните стъпала, Хъдсън отвори задната врата, за да може Ема да слезе и да отнесе сина си в къщата. Тя го понесе право към детската, където ги чакаше бавачката. За голяма изненада на жената, Ема целуна Себастиан по челото и излезе, без да каже нито дума.
Щом се озова в стаята си, отключи главното чекмедже на писалището си и извади купчината писма, които й бе написал Хари през годините.
Най-напред провери главното Х от подписа — просто и решително, също като буквата върху неразпечатания плик на Мейзи на Стил Хаус Лейн. Това й вдъхна кураж да продължи нататък. Затърси главно К и накрая го намери на една коледна картичка, където имаше и бонус — М от „мила“ — същите М и К като при „Мисис Клифтън“ от плика. Хари със сигурност е жив, повтаряше си тя. Намирането на „Бристол“ бе лесна работа, но „Англия“ й създаде повече трудности, докато не попадна на негово писмо от Италия, когато двамата още бяха ученици. Отне й повече от час да изреже всички 40 букви и цифри, преди да успее да възпроизведе адреса върху плика.
Мисис М. Клифтън
Стил Хаус Лейн 27
Бристол
Англия
Изтощена, Ема се отпусна на леглото. Нямаше представа кой е Томас Брадшоу, но едно беше сигурно — неразпечатаният плик над камината на Мейзи беше надписан от Хари и поради някаква причина, известна единствено на него, той не искаше тя да знае, че все още е жив. Запита се дали е нямало да размисли, ако е знаел, че тя е бременна, преди да замине на онова фатално плаване.
Отчаяно й се искаше да сподели новината, че Хари може и да е жив, с майка си, дядо си, с Грейс и, разбира се, с Мейзи, но си даваше сметка, че трябва да запази мълчание, докато не открие по-сигурно доказателство от едно неотворено писмо. В главата й започна да се оформя план.
Ема не слезе за вечеря, а остана в стаята си и продължи да се опитва да проумее защо Хари ще иска всички, освен майка му да смятат, че е умрял през онази ужасна нощ.
Когато си легна малко преди полунощ, можеше да приеме само едно — че явно постъпката му е била въпрос на чест. Може би горкият лишен от илюзии глупчо си е въобразил, че по този начин я освобождава от евентуалните отговорности, които би могла да чувства към него. Нима не беше разбрал, че от първата им среща на рождения ден на брат й, когато бе едва десетгодишна, в живота й никога не би могло да има друг мъж?
Семейството на Ема беше много доволно, когато осем години по-късно двамата с Хари се сгодиха. С изключение на баща й, който толкова дълго бе живял с лъжа — лъжа, която бе разкрита едва в деня на сватбата им. Двамата стояха пред олтара и тъкмо се канеха да произнесат клетвите си, когато Стария Джак сложи неочакван край на церемонията. Разкритието, че бащата на Ема може да е баща и на Хари, не беше и никога нямаше да може да сложи край на любовта й към него. Никой не се изненада, че Хари постъпи като джентълмен, докато бащата на Ема остана верен на себе си и се държа като мерзавец. Единият се изправи срещу фактите, докато другият се изхлузи през задната врата и изчезна безследно.
Много преди да поиска ръката на Ема, Хари ясно беше казал, че ако избухне война, незабавно ще напусне Оксфорд и ще постъпи в Кралския флот. По принцип беше инат, но в това отношение бе направо непоносим. Ема знаеше, че няма смисъл да се опитва да го разубеждава — никакъв довод не можеше да го накара да промени решението си. Освен това той я беше предупредил, че няма да се върне в университета, преди германците да са капитулирали.
Ема също бе напуснала преждевременно Оксфорд, но за разлика от Хари, тя нямаше друг избор. За нея нямаше шанс да се върне. В Съмървил не се гледаше с добро око на бременността, още повече ако не си омъжена за бащата. Решението й сигурно бе съкрушило сърцето на майка й. Елизабет Барингтън страшно много искаше дъщеря й да получи образованието, което бе отказано на самата нея единствено заради пола й. Олекна й мъничко чак когато следващата година по-малката сестра на Ема, Грейс, спечели стипендия за Гъртън Колидж в Кеймбридж и още от самото начало засенчи и най-добрите студенти от силния пол.