Щом бременността на Ема започна да личи, тя отиде в имението на дядо си в Шотландия, за да роди детето на Хари. Фамилията Барингтън не раждаше незаконни деца, поне не и в Бристол. Себастиан вече пълзеше из замъка, когато на блудната дъщеря й бе разрешено да се върне в Имението. Елизабет искаше да останат в Мългелри до приключването на войната, но на Ема й беше дошло до гуша да се крие в затънтения шотландски замък.
Един от първите, които посети след връщането си, беше дядо й сър Уолтър Барингтън. Именно той й каза, че Хари е постъпил на служба на „Девониън“ с намерението да се върне в Бристол в рамките на следващия месец и да се прехвърли като моряк на „Резолюшън“. Хари така и не се върна и мина месец и половина преди Ема да узнае, че морето се е превърнало в гроб за любимия й.
Сър Уолтър се беше нагърбил да посети лично всеки член на семейството и да съобщи трагичната новина. Започна с мисис Клифтън, макар да знаеше, че тя вече е научила за случилото се от д-р Уолас, който й бе предал писмото на Томас Брадшоу. След това замина за Шотландия, за да каже на Ема. Остана изненадан, че внучката му не проля нито една сълза — но пък Ема просто беше отказала да приеме, че Хари е мъртъв.
След завръщането си в Бристол сър Уолтър посети Джайлс и му съобщи новината. Най-добрият приятел на Хари потъна в безутешно мълчание и никой от роднините не бе в състояние да го утеши. Лорд и лейди Харви приеха стоически вестта за смъртта на Хари. Седмица по-късно, когато всички се събраха да почетат паметта на капитан Джак Тарант в Бристолската гимназия, лорд Харви сподели, че се радва, че на Стария Джак не му се е наложило да научава какво се е случило с протежето му.
Единственият човек от семейството, когото сър Уолтър отказа да посети, бе синът му Хюго. Беше обяснил, че не знае как да се свърже с него, но когато Ема се върна в Бристол, сър Уолтър призна, че дори да знае, не би си направил труда, и добави, че баща й е вероятно единственият, който би се зарадвал на смъртта на Хари. Ема премълча, но беше сигурна, че дядо й е прав.
След гостуването при Мейзи на Стил Хаус Лейн Ема прекарваше дълги часове сама в стаята си и непрекъснато мислеше какво да прави с откритието си. Накрая реши, че няма как да разбере съдържанието на писмото, което бе останало недокоснато над камината повече от година, без да развали отношенията си с Мейзи. Бе обаче твърдо решена не само да докаже на целия свят, че Хари е жив, но и да го открие, където и да се намираше. С тази мисъл си уговори нова среща с дядо си. В края на краищата сър Уолтър беше единственият, освен Мейзи, който се бе срещал с д-р Уолас, и съответно бе най-добрият й шанс да разкрие загадъчната самоличност на Томас Брадшоу.
7.
Едно от нещата, които дядото на Ема й бе втълпил от малка, бе никога да не закъснява за срещи. Това създава погрешно впечатление, беше й казал; разбира се, ако искаш да те вземат на сериозно.
Именно затова Ема тръгна от Имението в девет и двайсет и пет сутринта и мина през портала на доковете на Барингтън точно в десет без осем. Колата спря пред Барингтън Хаус точно в десет без шест. Когато излезе от асансьора на петия етаж и мина по коридора до кабинета на президента, беше десет без две.
Секретарката на сър Уолтър мис Бийл отвори вратата на кабинета му точно когато часовникът над камината започна да отброява десет. Президентът се усмихна, стана, излезе иззад бюрото си и поздрави Ема с целувка по бузите.
— Как е любимата ми внучка? — попита той, докато я водеше към удобното кресло до камината.
— Грейс е много добре, дядо — отвърна Ема. — Чувам, че се справя великолепно в Кеймбридж, и ти праща много поздрави.
— Не ми се правете на остроумна, млада лейди — каза той, отвръщайки на усмивката й. — А как я кара Себастиан, любимият ми правнук?
— Единственият ти правнук — напомни му Ема, докато се настаняваше в дълбокото кожено кресло.
— Щом не си го довела, явно искаш да обсъдим нещо сериозно.
С празните приказки беше приключено. Ема знаеше, че сър Уолтър е отредил определено време за срещата. Веднъж мис Бийл й беше казала, че в зависимост от важността им, на посетителите се отпускат петнайсет минути, половин час до един час максимум. Членовете на семейството не бяха изключение от правилото, освен в неделя. Ема се нуждаеше от отговор на много въпроси и се надяваше отреденото й време да е поне половин час.