— Разбира се. Писах го и го преписвах толкова пъти, че мога да го възпроизведа почти дословно.
— В такъв случай ми позволете да тествам паметта ви — предложи Джелкс и без да каже нито дума повече, откъсна един лист от жълтия си бележник и го подаде на Хари заедно с химикалката.
Хари спря за момент, за да си припомни точните думи, след което написа писмото си за пореден път.
Ню Йорк
8 септември 1939 г.
Скъпа майко,
Направих всичко по силите си да получиш това писмо преди някой друг да ти съобщи, че съм загинал в морето.
Както показва датата, не умрях, когато „Девониън“ бе потопен на 4 септември. Бях изваден от морето от моряк от американски кораб и благодарение на него съм жив и здрав. Появи се обаче възможност да приема самоличността на друг човек и се възползвах от нея с надеждата, че това ще освободи Ема и семейството й от многото проблеми, които неволно съм създал през годините.
Важно е да разбереш, че любовта ми към Ема не е намаляла ни най-малко — за подобно нещо и дума не може да става. Не мога да повярвам, че бих изпитал отново подобна любов. Но не смятам, че имам правото да очаквам от нея да изживее живота си вкопчена в напразната мечта, че някога в бъдеще ще мога да докажа, че мой баща е не Хюго Барингтън, а Артър Клифтън. По този начин тя ще може най-малкото да помисли за бъдеще с някой друг. Завиждам на онзи човек.
Смятам да се върна в Англия с първия кораб, така че ако получиш вести от някой си Том Брадшоу, знай, че това съм аз. Ще се свържа с теб веднага щом пристигна в Бристол, но дотогава трябва да те помоля да пазиш тайната ми така, както пазеше своята толкова много години.
Твой любящ син,
След като приключи с четенето на писмото, Джелкс отново изненада Хари.
— Лично ли го пуснахте, мистър Клифтън? Или помолихте някой друг да направи това вместо вас?
За първи път Хари изпита подозрение и реши да не споменава, че е помолил д-р Уолас да предаде писмото на майка му, когато се върне в Бристол след две седмици. Боеше се, че Джелкс може да убеди д-р Уолас да му предаде писмото и така майка му нямаше да научи, че още е жив.
— Пуснах го, когато слязох на брега.
Възрастният адвокат помълча, преди да зададе следващия си въпрос.
— Имате ли някакво доказателство, че сте Хари Клифтън, а не Томас Брадшоу?
— Не, сър, нямам — без никакво колебание отвърна Хари.
Много добре си даваше сметка, че никой на борда на „Канзас Стар“ няма причина да смята, че не е Том Брадшоу, че единствените хора, които биха могли да потвърдят историята му, се намират от другата страна на океана, на повече от три хиляди мили оттук, и че няма да мине много време преди да им бъде съобщено, че Хари Клифтън е намерил края си насред Атлантика.
— В такъв случай бих могъл да ви помогна, мистър Клифтън. Разбира се, ако приемем, че все още желаете мис Ема Барингтън да смята, че сте мъртъв. Ако желаете — рече Джелкс и на лицето му заигра неискрена усмивка, — мога да ви предложа решение на вашия проблем.
— Решение? — повтори Хари и за първи път погледна адвоката с мъничко надежда.
— Но само ако смятате, че сте в състояние да продължите да се представяте като Томас Брадшоу.
Хари премълча.
— От Окръжната прокуратура приеха, че обвинението срещу Брадшоу е в най-добрия случай косвено и че единствената реална улика, с която разполагат, е това, че е напуснал страната в деня след убийството. Тъй като са наясно, че тезата им е слаба, те се съгласиха да снемат обвинението за убийство, ако се признаете за виновен по по-малкото престъпление дезертьорство от Въоръжените сили.
— Но защо ми е да се съгласявам с това? — попита Хари.
— Сещам се за три основателни причини — отвърна Джелкс. — Първо, ако не го направите, най-вероятно ще прекарате шест години в затвора заради влизане в Съединените щати под фалшива самоличност. Второ, ако запазите анонимността си, семейство Барингтън няма да има причина да смята, че все още сте жив. И трето, семейство Брадшоу са готови да ви платят десет хиляди долара, ако се представите за сина им.
Хари моментално си даде сметка, че това може да се окаже възможност да се отплати на майка си за всички жертви, които бе направила за него през годините. Подобна сума щеше да промени живота й и би й позволила да се спаси от съборетината на Стил Хаус Лейн и от ежеседмичните посещения на наемодателя. Можеше дори да престане да работи като сервитьорка в хотел „Роял“ и да заживее по-нормално, макар че Хари се съмняваше в това. Но преди да се съгласи да приеме плана на Джелкс, трябваше да зададе някои въпроси.