Домакинът се вгледа в нея по-внимателно и я предупреди:
— Заплащането не е добро. И работното време е ужасно.
— Свикнала съм — отвърна Ема.
— Освен това не мога да ви предложа постоянна работа — продължи домакинът. — Едно от момичетата ми е в отпуск в Ню Йорк и ще се качи на кораба след този курс.
— Няма проблем — каза Ема, без да се впуска в обяснения.
Домакинът не изглеждаше убеден.
— Можете ли да четете и пишете?
Ема с удоволствие би му казала, че е спечелила стипендия в Оксфорд, но премълча.
— Да, сър.
Без да каже нито дума повече, домакинът отвори чекмедже, извади дълъг формуляр и й го подаде заедно с писалка.
— Попълнете това. — И когато Ема започна да отговаря на въпросите, добави: — Освен това ще ми е нужна някаква препоръка.
След като попълни формуляра, Ема отвори чантата си и му подаде препоръката на Мейзи.
— Впечатляващо — каза той. — Но сигурна ли сте, че ставате за рецепционистка?
— Това щеше да е следващата ми работа в „Гранд“ — отвърна Ема. — Като част от обучението ми за управителка.
— Тогава защо се отказвате от такава възможност и идвате тук?
— Имам възрастна роднина, която живее в Ню Йорк. Майка ми иска да остана при нея до края на войната.
Този път домакинът като че ли прие думите й — не за първи път му се случваше някой да иска да постъпи на работа на кораба, за да се махне от Англия.
— Тогава да започваме.
Домакинът се изправи енергично. Излязоха от кабинета и той я поведе по краткия път обратно до информацията.
— Пеги, намерих заместничка на Дана за плаването, така че по-добре започни да я въвеждаш още сега.
— Слава богу — отвърна Пеги и вдигна преградата, за да може Ема да мине от другата страна. — Как се казваш? — попита със същия почти неразбираем акцент.
Ема за първи път разбра какво е имал предвид Бърнард Шоу с твърдението си, че англичаните и американците са разделени от общия език.
— Ема Барингтън.
— Е, Ема, това е помощничката ми Труди. В момента сме много заети, така че може би е най-добре засега просто да гледаш, а ние ще се опитваме да ти обясняваме в крачка.
Ема отстъпи назад и загледа как двете момичета се справят с всичко, което им стоварват, като в същото време успяват да запазят усмивките на лицата си.
Час по-късно Ема знаеше кога и къде трябва да се явят пътниците за тренировки със спасителните лодки, на коя палуба е грил ресторантът, колко навътре в морето трябва да излязат, преди пътниците да могат да си поръчат питиета, къде биха могли да намерят партньор за партия бридж след вечеря и как да стигнат до горната палуба, ако искат да гледат залеза.
През следващия час слушаше почти същите въпроси да се задават отново и отново, а през третия излезе напред и започна да отговаря сама на пътниците, като само понякога й налагаше да се обърне за помощ към другите две момичета.
Пеги беше впечатлена.
— Време е да ти покажем каютата и да хапнем нещо, докато пътниците са заети с аперитива — каза тя, когато опашката се сведе само до неколцина закъснели. Обърна се към Труди и обеща, че ще я смени към седем, след което излезе от информацията.
Труди кимна на поредния пътник, дошъл да пита нещо.
— Можете ли да ми кажете дали трябва да се обличаме официално за вечеря?
— Не и първата вечер, сър — последва твърдият отговор. — Но по-нататък официалното облекло е задължително.
Без да спира да бъбри нито за миг, Пеги поведе Ема по дълъг коридор и стигна до преградена с въже стълба, до която имаше знак САМО ЗА ПЕРСОНАЛА, изписан с големи червени букви.
— Оттук се стига до спалните помещения — обясни Пеги, докато махаше въжето. — Ще се наложи да делим каютата — добави тя, докато слизаха. — В момента единствената свободна койка е тази на Дана.
— Нямам нищо против — отвърна Ема.
Спускаха се все по-надолу и по-надолу, а с всяка следваща палуба стълбите ставаха все по-тесни.
Пеги млъкваше само когато някой член от екипажа се дърпаше настрана, за да им направи път. От време на време награждаваше колегите си с топла усмивка. Ема никога досега не бе попадала на момиче като Пеги: тя бе яростно независима, но в същото време някак успяваше да запази женствеността си с буйната светла коса, достигаща малко под коленете пола и тясна куртка, която ясно показваше колко добра фигура има.
— Това е нашата каюта — най-сетне рече тя. — Тук ще спиш през следващата седмица. Надявам се, че не си очаквала палат.