Месеците минаваха и Джайлс започна да прекарва повече време сам в кръчмата, отколкото в пълната аудитория. Оксфорд започна да се пълни със завърнали се от фронта бойци, някои с една ръка, други с един крак, неколцина ослепели — и това бяха хора само от неговия колеж. Джайлс се опита да продължи, сякаш не забелязва, но в края на семестъра започна да се чувства все повече и повече не на място.
В края на семестъра замина за Шотландия, за да присъства на кръщенето на Себастиан Артър Клифтън. На церемонията в параклиса на замъка Мългелри бяха поканени само най-близките роднини и един-двама приятели. Баща му не беше сред тях.
Джайлс остана изненадан и поласкан, когато Ема го помоли да е кръстник, макар че донякъде се сащиса, когато тя призна, че единствената причина за решението й е това, че въпреки всичко той би бил първият избор на Хари.
На следващата сутрин, докато слизаше за закуска, Джайлс забеляза, че в кабинета на дядо му свети. Когато мина покрай вратата на път за трапезарията, чу в разговора да се споменава името му. Веднага спря и пристъпи към открехнатата врата. Замръзна от ужас, когато чу думите на сър Уолтър:
— Болно ми е да го кажа, но какъвто бащата, такъв и синът.
— Съгласен — отвърна лорд Харви. — А аз винаги имах такова високо мнение за момчето, поради което цялата тази проклета история става още по-противна.
— Никой — рече сър Уолтър — не се е гордял повече от мен като председател на настоятелството, когато Джайлс беше обявен за първенец на Бристолската гимназия.
— Тогава си помислих — каза лорд Харви, — че забележителният му лидерски талант и куражът му, показван толкова често на игрището, ще намерят отлично приложение и на бойното поле.
— Единственото хубаво от всичко това — отбеляза сър Уолтър — е, че вече не вярвам, че Хари Клифтън би могъл да е син на Хюго.
Джайлс продължи по коридора, подмина трапезарията и излезе навън. Качи се в колата си и пое по дългия път към Западна Англия.
На следващата сутрин паркира пред един пункт за доброволци. Отново се нареди на опашката — този път не за Глостършир, а от другата страна на Ейвън, където Уесекският полк набираше нови попълнения.
След като попълни формуляра, беше подложен отново на обстоен медицински преглед. Този път, когато докторът го попита дали му е известно за някакви наследствени заболявания в рода, Джайлс отговори:
— Не, сър.
12.
По обед на следващия ден Джайлс напусна един свят и влезе в друг.
Трийсет и шестима новобранци, нямащи нищо общо помежду си освен факта, че са се записали заедно, се качиха във влака под надзора на ефрейтор, играещ ролята на бавачка. Докато излизаха от гарата, Джайлс се взираше през мръсния прозорец на трета класа. Беше сигурен само в едно — пътуваха на юг. Но едва когато четири часа по-късно влакът пристигна в Лимпстдун, Джайлс осъзна колко далеч на юг отиват всъщност.
През целия път беше мълчал и слушаше внимателно всички, които щяха да му бъдат другари през следващите три месеца. Шофьор на автобус от Филтън, полицай от Лонг Аштън, касапин от Броуд стрийт, строител от Нейлси и фермер от Уинскомб.
След като слязоха, ефрейторът ги подкара към чакащия автобус.
— Къде отиваме? — попита строителят.
— Скоро ще ти се изясни, момко — отвърна ефрейторът.
Близо час автобусът се тътреше през Дартмур. Не се виждаха никакви къщи и хора. Забелязваха само по някой ястреб, кръжащ в небето в търсене на плячка.
Накрая спряха пред мрачна група постройки с очукан надпис „Казарма Ипър — тренировъчен лагер на Уесекски полк“. Гледката не повдигна духа на Джайлс. Някакъв войник излезе от постройката при портала и вдигна бариерата, за да може автобусът да продължи още стотина метра и да спре насред плаца. Там ги очакваше самотна фигура.
Щом слязоха, се озоваха пред гигант с огромен гръден кош, облечен в жълто-кафява униформа, който сякаш бе забит в земята. Имаше три реда медали и камшик за езда под лявата мишница, но онова, което порази най-силно Джайлс, беше острият като нож ръб на панталоните му и фактът, че ботушите му бяха така излъскани, че можеше да се огледа в тях.
— Добър ден, господа — каза мъжът и гласът му прогърмя из целия плац; явно нямаше нужда от мегафон. — Аз съм старши сержант Доусън, за вас „сър“. Моя отговорност е само за три месеца да ви превърна от жалка сбирщина във войници. Накрая ще можете да се наречете бойци от Уесекс, най-добрия полк на бойното поле. През следващите дванайсет седмици ще съм ваша майка, ваш баща и ваша любима. Позволете да ви уверя, че имам само една цел в живота — да съм сигурен, че когато срещнете първия си немец, ще успеете да го убиете, преди той да убие вас. Това обучение ще започне утре в пет сутринта. — Надигна се стон, но старши сержантът не му обърна внимание. — Междувременно ви оставям на ефрейтор Маклауд, който ще ви заведе в столовата, след което ще се настаните в казармата. Гледайте да се наспите добре, защото при следващата ни среща ще ви е нужна всяка капка енергия. Действайте, ефрейтор.