Джайлс седна пред кюфте от кълцана риба, чиито съставки никога не бяха виждали солена вода, и след една глътка хладка жълтеникава водица, минаваща за чай, остави чашата си на масата.
— Ако няма да си ядеш кюфтето, мога ли да го взема? — попита младият мъж, който седеше до него.
Джайлс кимна и двамата си размениха чиниите. Съседът не проговори, докато не погълна порцията на Джайлс.
— Познавам майка ти — каза той.
Джайлс се вгледа в него. Как бе възможно това?
— Ние доставяме месото за Имението и Барингтън Хол — продължи мъжът. — Харесвам майка ти. Много приятна дама. Между другото, аз съм Бейтс. Тери Бейтс. — Стисна здраво ръката на Джайлс. — Никога не съм си помислял, че ще седя до теб.
— Хайде, момчета, да ви настаняваме — каза ефрейторът.
Новобранците скочиха от пейките и го последваха през плаца към барака от желязо и цимент с надпис МАРНА на вратата. Друга бойна слава за Уесекския полк, обясни ефрейторът, преди да отвори вратата и да ги въведе в новия им дом.
Трийсет и шест легла, по осемнайсет от всяка страна, бяха натъпкани в помещение, не по-голямо от трапезарията в Барингтън Хол. Джайлс беше поставен между Аткинсън и Бейтс. Също като в началното училище, помисли си той, макар че през следващите няколко дни се сблъска и с някои разлики.
— Хайде, момчета, време е да се съблечете и да нанкате.
Много преди последният от новобранците да си легне, ефрейторът угаси светлините и изрева:
— И гледайте да ловнете малко сън. Утре ви чака тежък ден.
Джайлс нямаше да се изненада, ако беше добавил: „И никакви приказки след изгасването на лампите“, досущ като стария му префект Фишър.
Както им беше обещано, лампите светнаха в пет часа на следващата сутрин; не че Джайлс имаше възможност да погледне часовника си, след като старши сержант Доусън влезе и изрева:
— Последният станал ще бъде първият нанизан на щика на швабата!
Множество крака бързо се спуснаха на земята, докато старши сержантът минаваше по пътеката през средата на бараката и удряше с камшика за езда рамката на всяко легло, чийто обитател още не беше скочил.
— Сега ме слушайте много внимателно — продължи той. — Ще ви дам четири минути за умиване и бръснене, четири минути за оправяне на леглата, четири минути за обличане и осем минути за закуска. Общо двайсет минути. Не ви препоръчвам да разговаряте, тъй като не можете да си позволите да си губите времето, пък и така или иначе аз съм единственият, който може да говори. Ясно ли се изразих?
— Съвсем ясно — отвърна Джайлс и думите му бяха посрещнати с вълна нервен смях от изненада.
В следващия миг старши сержантът стоеше пред него.
— Когато си отваряш устата, момче — излая той и отпусна камшика на рамото на Джайлс, — искам да чувам само тъй вярно, сър, и съвсем не, сър. Ясно ли е?
— Тъй вярно, сър — каза Джайлс.
— Не те чух, момче.
— Тъй вярно, сър! — извика Джайлс.
— Така е по-добре. А сега се замъквайте в умивалнята, марди такива, преди да съм ви набил канчетата.
Джайлс нямаше представа как се набиват канчета, но обещанието не му се видя особено примамливо.
Когато Джайлс влезе в умивалнята, Бейтс вече беше там. Докато той се избръсна, Бейтс си беше оправил леглото, беше се облякъл и вървеше към столовата. Когато най-сетне го настигна, Джайлс седна срещу него и го попита с възхищение:
— Как успяваш?
— Кое? — не разбра Бейтс.
— Да си толкова бодър, докато всички останали сме още сънени.
— Проста работа. Аз съм касапин, също като баща си. Ставаме всяка сутрин в четири и отиваме на пазара. Ако искам най-доброто месо, трябва да го чакам веднага щом го докарат от пристанището на борсата. Закъснея ли само с няколко минути, получавам второ качество. А половин час закъснение означава да се задоволя с изрезки и майка ти няма да ги хареса, нали?