Джайлс се разсмя, а Бейтс скочи от мястото си и тръгна обратно към спалното, но там установи, че старши сержантът не им е отделил време за миене на зъбите.
По-голямата част от сутринта премина в раздаване на униформи за „бомбетата“, както наричаха новобранците; някои униформи изглеждаха така, сякаш са имали и предишни собственици. Последваха барети, колани, ботуши, каски, канчета, прибори и боя за обувки. След като ги екипираха, ги изкараха на плаца за първата им строева подготовка. Тъй като бе участвал, макар и не особено усърдно, в Обединената кадетска част в училище, Джайлс започна с леко предимство, но имаше чувството, че няма да мине много време, преди Тери Бейтс да го настигне.
В дванайсет ги пратиха в столовата. Джайлс бе толкова гладен, че омете почти всичко. След това се върнаха в спалното да облекат спортните екипи и ги изкараха на гимнастика. Джайлс мислено благодари на учителя по физическо, че го е научил как да се катери по въже, да ходи по греда и да прави упражнения на шведска стена. Нямаше как да не забележи, че Бейтс повтаря всяко негово движение.
Следобедът завърши с осем километра крос из тресавищата на Девън. Само осем от трийсет и шестимата новобранци се върнаха в казармата заедно с инструктора. Един дори се изхитри да се изгуби и се наложи да го издирват. След чая имаше свободно време, както го нарече старши сержантът, което за повечето момчета означаваше пльосване в леглото и потъване в сън.
В пет на следващата сутрин вратата отново се отвори с трясък и този път няколко чифта крака бяха стъпили на земята още преди старши сержантът да включи осветлението. След закуска имаше отново трамбоване по плаца и почти всички се движеха в крачка. После новобранците седнаха в кръг на тревата и започнаха да се учат как да разглобяват, почистват, зареждат и стрелят с пушка. Ефрейторът с плавно движение прокара шомпол през цевта и им напомни, че куршумът не знае на чия страна е, така че трябва да му осигурят всяка възможност да излезе отпред и да убие врага, а не да пръсне затвора и да ти види сметката.
Следобедът премина на стрелбището, където инструкторите показаха на всеки как да опре здраво приклада на рамото си, да се прицели в централния кръг на мишената и да дърпа спусъка бавно, без никакви резки движения. Този път Джайлс благодари на дядо си за дългите часове, прекарани в лов на яребици в мочурищата, които сега му помагаха да улучва всеки път в десетката.
Денят завърши отново с крос, чай и свободно време, следвано от изгасване на лампите в десет вечерта. Повечето новобранци бяха заспали много преди това с желанието слънцето да забрави да изгрее на следващата сутрин или поне старши сержантът да умре в съня си. Не изкараха късмет.
Първата седмица се точеше като цял месец за Джайлс, но в края на втората вече започна да свиква с режима, макар че нито веднъж не успя да изпревари Бейтс в умивалнята.
Макар началното обучение да не му харесваше повече, отколкото на всички останали, Джайлс се наслаждаваше на предизвикателството и конкуренцията. С всеки ден обаче трябваше да признае, че му е все по-трудно да излезе пред касапина от Броуд стрийт. Бейтс не му отстъпваше ни най-малко на боксовия ринг и стрелбището, а когато започнаха да бягат кроса с тежките ботуши и пушките, изведнъж стана още по-трудно да победиш човек, който години наред сутрин, обед и вечер е мъкнал на рамо заклани телета.
В края на шестата седмица никой не бе изненадан, когато Барингтън и Бейтс бяха избрани за повишаване в ефрейтори и всеки от тях застана начело на отделение.
Веднага щом двамата сложиха нашивките, отделенията им станаха смъртни съперници не само на плаца или в гимнастическия салон, но и всеки път, когато излизаха на нощни упражнения и тактика. В края на всеки ден Джайлс и Бейтс се гледаха кръвнишки кой ще излезе победител. На старши сержанта често му се налагаше да ги хвали поотделно.
С приближаването на края на обучението Джайлс започваше да усеща гордостта на отделенията, които започваха да вярват, че все пак може и да са достойни да се нарекат уесексци, макар че старши сержантът непрекъснато ги предупреждаваше, че в най-скоро време ще им се наложи да участват в истинско сражение срещу истински противник и с истински патрони. Напомняше им също, че няма да го има, за да ги държи за ръчичка. За първи път Джайлс си призна, че този проклетник ще му липсва.
— Нека само ми паднат — беше коментарът на Бейтс за германците.