Джайлс почти не отвори уста до края на вечерята: мъчеше се да осъзнае думите на майка си. Когато поднесоха кафето, Елизабет каза, че е уморена, и се оттегли.
Когато също се качи горе, Джайлс не се сдържа и се отби в детската да види кръщелника си. Поседя сам с наследника на титлата Барингтън. Себастиан спеше блажено, без изобщо да се тревожи от войната и определено без да се замисля за завещанието на прадядо си или за значението на думите „и всичко, което върви с нея“.
На следващия ден Джайлс обядва с дядовците си в Савидж Клуб. Атмосферата бе съвсем различна в сравнение с онзи уикенд преди пет месеца в замъка Мългелри. Двамата старци като че ли се интересуваха единствено от това къде ще бъде разположен полкът му.
— Нямам представа — отвърна Джайлс, който също искаше да знае. Щеше обаче да им отговори по същия начин дори да знаеше, въпреки факта, че двамата почитаеми възрастни джентълмени бяха ветерани от Бурската война.
В понеделник сутринта лейтенант Барингтън стана рано и след като закуси с майка си, Хъдсън го закара до щаба на Първи Уесекски полк. По пътя бяха задържани от колона танкове, бронирани коли и камиони с войници, които се изсипваха при портала. Джайлс слезе от колата и отиде в караулното помещение.
— Добро утро, сър — каза някакъв ефрейтор и отдаде чест; Джайлс още не беше свикнал с подобно отношение. — Адютантът нареди да се явите в кабинета му веднага щом пристигнете.
— С най-голямо удоволствие, ефрейтор — отвърна Джайлс и отвърна на поздрава. — Не знам обаче къде се намира кабинетът на майор Радклиф.
— От другата страна на плаца, сър, зелената врата. Няма начин да я пропуснете.
Джайлс прекоси плаца и му се наложи да отговори на още няколко поздрава, преди да стигне до кабинета на адютанта.
Майор Радклиф — седеше зад бюрото си — вдигна глава, щом Джайлс влезе.
— А, Барингтън, стари друже. Радвам се да те видя. Не бяхме сигурни, че ще пристигнеш навреме.
— Навреме за какво, сър? — попита Джайлс.
— Полкът заминава и полковникът реши, че трябва да ти се даде възможност да се присъединиш към нас. В противен случай трябваше да останеш и да чакаш следващата пратка.
— Къде отиваме, сър?
— Нямам представа, стари друже. Тези неща се решават горе. Едно обаче мога да ти кажа със сигурност — ще сме много по-близко до немците, отколкото до Бристол.
Хари Клифтън
1941
13.
Хари никога нямаше да забрави деня, в който Лойд беше освободен от Лейвънхам, и макар да беше разочарован, че Макс си отива, остана изненадан от прощалните му думи.
— Би ли ми направил една услуга, Том? — каза Лойд. — Дневниците ти страшно ми харесаха и бих искал да продължа да ги чета. Ако ми ги изпращаш на този адрес — добави и подаде на Хари визитка, сякаш вече беше на свобода, — ще ти ги връщам след седмица.
Хари беше поласкан и се съгласи да праща на Макс всяка тетрадка след завършването й.
На следващата сутрин зае мястото зад бюрото на библиотекаря, но и не помисли да чете вчерашния вестник, преди да е изпълнил задълженията си. Продължи да води дневниците си всяка вечер и всеки път, когато тетрадката свършваше, изпращаше последните си творения на Макс Лойд. Изпитваше облекчение и дори малко изненада, че той винаги му ги връщаше, както беше обещал.
Месеците минаваха и Хари започна да приема факта, че затворническият живот е предимно рутинен и еднообразен; затова се изненада, когато една сутрин директорът нахълта в библиотеката, размахал новия брой на „Ню Йорк Таймс“. Хари остави книгите, които подреждаше по рафтовете, и се обърна към него.
— Имаме ли карта на Съединените щати? — настоятелно попита Суонсън.
— Разбира се — отвърна Хари. — Нещо конкретно ли търсите, господин директор?
— Пърл Харбър.
През следващото денонощие имаше само една тема, която занимаваше както затворниците, така и надзирателите. Кога Америка ще се включи във войната?
Суонсън се върна в библиотеката на следващата сутрин.
— Президентът Рузвелт току-що обяви по радиото, че Съединените щати са обявили война на Япония.
— Всичко това е много добре — отвърна Хари, — но кога американците ще ни помогнат за разгромяването на Хитлер?
Съжали моментално за неволното изпускане и използването на „ни“. Вдигна очи, видя, че Суонсън го гледа озадачено, и бързо се зае да подрежда книгите от предишния ден.