Получи отговор на въпроса си след седмица, когато Уинстън Чърчил долетя във Вашингтон, за да разговаря с президента, и Рузвелт се съгласи Съединените щати да насочат вниманието си към войната в Европа и да се заемат със задачата да победят нацистка Германия.
Хари запълваше страница след страница от дневника си за реакцията на останалите затворници на новината, че страната им е във война. Стигна до заключението, че повечето от тях попадат в една от две ясно различими категории: на героите и на страхливците — едните изпитваха облекчение, че са на сигурно място в затвор, и се надяваха, че враждебните действия ще приключат много преди да бъдат освободени, а другите с нетърпение чакаха да излязат и да се хвърлят срещу враговете, които бяха по-омразни и от надзирателите. Когато Хари попита съкилийника си в коя категория попада, Куин отговори:
— Да си виждал някога ирландец, който да не си пада по хубавите тупалки?
Самият Хари се измъчваше още повече и беше убеден, че след като американците са се включили във войната, тя ще завърши много преди да му се отвори възможност да вземе участие в нея. За първи път от влизането си зад решетките започна да мисли за бягство.
Хари тъкмо беше привършил с четенето на литературния раздел на „Ню Йорк Таймс“, когато в библиотеката влезе един надзирател.
— Брадшоу, директорът иска да се явиш незабавно в кабинета му.
Хари не бе изненадан, макар че след като погледна обявата в края на страницата, отново се запита как ли Лойд си е въобразявал, че може да му се размине. Сгъна прилежно вестника, сложи го на рафта и излезе след надзирателя.
— Имате ли представа защо иска да ме види, мистър Джойс? — попита Хари, докато пресичаха двора.
— Не питай мен — отвърна Джойс, без да прави опит да скрие сарказма си. — Никога не съм бил сред доверениците на Суонсън.
Стигнаха до кабинета на директора и Джойс почука на вратата.
— Влез!
Джойс отвори вратата и Хари влезе.
Срещу директора седеше някакъв офицер. Изглеждаше толкова елегантен, колкото Хари се чувстваше размъкнат. Непознатият го изгледа с интерес.
Директорът стана и каза:
— Добро утро, Том. — За първи път Суонсън се обръщаше към него на малко име. — Това е полковник Клевърдън от Пети Тексаски рейнджърски полк.
— Добро утро, сър — каза Хари.
Клевърдън стана и му стисна ръката — поредното нещо, което се случваше за първи път.
— Сядай, Том — каза Суонсън. — Полковникът иска да ти направи едно предложение.
Хари седна.
— Радвам се да се запознаем, Брадшоу — започна полковник Клевърдън, след като се настани обратно на мястото си. — Аз съм командир на СЧ.
Хари го изгледа неразбиращо.
— Специални части — обясни полковникът. — Няма да ни откриете в никоя наборна брошура. Обучавам войници, които биват стоварвани зад вражеските линии със задача да нанесат колкото се може повече поразии и по този начин да дадат възможност на пехотата да си свърши работата по-добре. Все още никой не знае къде или кога ще дебаркираме в Европа, но ще съм сред първите, които ще научат, тъй като момчетата ми ще бъдат спуснати с парашути в района няколко дни преди десанта.
Хари седеше на ръба на стола и го гледаше внимателно.
— Но преди това балонче да литне, събирам малък отряд специалисти за операцията „Ден С“. Отрядът ще се състои от три групи от по десет човека — един капитан, един сержант, двама ефрейтори и шестима редници. През последните няколко седмици разговарях с неколцина директори на затвори и ги питах дали имат способни хора, които според тях биха могли да са подходящи за операцията. Вашето име беше едно от двете, предложени от мистър Суонсън. След като проверих досието ви и стана ясно, че сте служили във флота, трябваше да се съглася с директора, че е по-добре да сте навън в униформа, отколкото да си губите времето тук.
Хари се обърна към директора.
— Благодаря, сър, но мога ли да попитам кой е другият затворник?
— Куин — отвърна Суонсън. — Вие двамата ми създадохте толкова проблеми през последните две години, че реших, че е по-добре немците да ви сърбат попарата.
Хари се усмихна.
— Ако решите да постъпите при нас, Брадшоу — продължи полковникът, — ще започнете незабавно двумесечно основно обучение, следвано от месец и половина специална подготовка. Преди да продължа, трябва да знам дали идеята ви допада.