— Кога започвам? — попита Хари.
Полковникът се усмихна.
— Колата ми е отвън на двора, оставих двигателя запален.
— Вече наредих да донесат цивилните ти дрехи от склада — каза директорът. — Естествено, причината за това неочаквано напускане трябва да си остане между нас. Ако някой пита, ще казвам, че ти и Куин сте били преместени в друг затвор.
— Някакви въпроси, Брадшоу? — попита полковникът.
— Куин съгласи ли се да постъпи? — попита Хари.
— В момента седи на задната седалка в колата и сигурно се чуди защо се бавите толкова.
— Знаете ли причината да съм в затвора, полковник?
— Дезертьорство — отвърна полковник Клевърдън. — Така че ще трябва да те следя изкъсо, нали?
Двамата се разсмяха.
— Ще постъпиш в групата ми като редник, но мога да те уверя, че досието ти няма да попречи на шансовете ти за повишение. И докато сме на тази тема, Брадшоу, една промяна на името може да се окаже подходяща при тези обстоятелства. Не искаме някой умник от архивите да се добере до досието ти от флота и да започне да задава смущаващи въпроси. Някакви идеи?
— Хари Клифтън, сър — отвърна Хари малко по-бързо от необходимото.
Директорът се усмихна и каза:
— Винаги съм се чудил какво ли е истинското ти име.
Ема Барингтън
1941
14.
Ема искаше да си тръгне колкото се може по-бързо от апартамента на Кристин, да се махне от Ню Йорк и да се върне в Англия. В Бристол можеше да скърби сама и да посвети живота си на отглеждането на сина на Хари. Но махането оттук се оказа не толкова лесно.
— Ужасно съжалявам — рече Кристин и я прегърна през раменете. — Нямах представа, че не сте знаели какво се е случило с Том.
Ема се усмихна едва-едва.
— Искам да знаете — продължи Кристин, — че с Ричард винаги сме били уверени, че е невинен. Човекът, когото върнах към живот, не е способен на убийство.
— Благодаря ви — рече Ема.
— Имам малко снимки на Том, докато беше на „Канзас Стар“. Искате ли да ги видите? — попита Кристин.
Ема кимна любезно, макар изобщо да нямаше желание да вижда лейтенант Томас Брадшоу. Реши да се измъкне тихомълком и да се прибере в хотела си, след като Кристин излезе от стаята. Нямаше желание да продължава да се прави на глупачка пред напълно непозната жена.
Веднага щом Кристин излезе, Ема скочи на крака, но бутна чашата си и тя падна от масата и кафето се разля. Ема клекна и заплака, а Кристин се върна със снимките и щом видя Ема обляна в сълзи, се опита да я успокои.
— Моля ви, не се безпокойте, няма нищо. Ето, разгледайте снимките, докато почистя.
Подаде й снимките и излезе отново.
Ема въздъхна. Нямаше да успее да се измъкне. Седна, погледна първата снимка и ахна.
— Боже мой!
Гледаше невярващо снимката на Хари, застанал на палубата на кораб със Статуята на свободата на заден план… а след това друга снимка, където беше на фона на небостъргачите на Манхатън. Очите й отново се напълниха със сълзи. Как бе възможно това? Зачака с нетърпение връщането на Кристин. След минутка добросъвестната домакиня се появи, клекна и започна да бърше петното от кафето с мокър парцал.
— Знаете ли какво се е случило с Том след арестуването му? — попита Ема. Гласът й трепереше.
— Никой ли не ви е казал? — попита Кристин и я погледна. — Оказало се, че нямали достатъчно доказателства да го съдят за убийство, и Джелкс го измъкнал. Бил обвинен за дезертьорство от флота, намерен за виновен и осъден на шест години.
Ема просто не можеше да разбере как Хари се е озовал зад решетките за престъпление, което очевидно не беше извършил.
— Процесът в Ню Йорк ли се проведе?
— Да — отвърна Кристин. — Тъй като адвокат му беше Сефтън Джелкс, с Ричард решихме, че не се нуждае от финансова помощ.
— Не ви разбирам.
— Сефтън Джелкс е старши съдружник в една от най-престижните адвокатски кантори на Ню Йорк, така че Том имаше възможно най-добрата защита. Когато дойде да разговаря с нас за Том, Джелкс бе искрено загрижен. Зная, че е ходил и при доктор Уолас и при капитана на кораба. Уверяваше ни, че Том е невинен.
— Знаете ли в кой затвор са го изпратили? — тихо попита Ема.
— В Лейвънхам, щата Ню Йорк. С Ричард мислехме да му отидем на свиждане, но мистър Джелкс каза, че той не искал да се вижда с никого.