— Имам основания да смятам, че Хари Клифтън е бил арестуван за убийството на Адам Брадшоу и че мистър Джелкс го е представлявал в съда.
Този път името явно говореше нещо и писалката се задвижи по-бързо по бележника.
— Искам да се видя с мистър Джелкс, за да разбера как един адвокат с неговото положение може да позволи годеникът ми да заеме мястото на Томас Брадшоу.
На челото на младия мъж се появи дълбока бръчка. Явно не беше свикнал някой да се изказва по такъв начин за шефа му.
— Нямам представа за какво говорите, мис Барингтън — рече той. Ема подозираше, че говори истината. — Ще съобщя на мистър Джелкс и ще се свържа отново с вас. Можете ли да ми дадете адрес за контакт?
— Отседнала съм в хотел „Мейфлауър“ — каза Ема. — Готова съм да се видя с мистър Джелкс по всяко време.
Анскот си записа отново в бележника, стана и кимна отсечено, но този път не протегна ръка. Ема беше сигурна, че няма да й се наложи да чака дълго преди старшият съдружник да се съгласи да се види с нея.
Взе такси до хотел „Мейфлауър“ и чу звъна на телефона още преди да е отворила вратата. Прекоси тичешком стаята, но когато вдигна слушалката, връзката беше прекъснала.
Седна на бюрото и започна да пише на майка си, за да й съобщи, че е пристигнала без проблеми, макар да не спомена факта, че вече е убедена, че Хари е жив. Щеше да го направи едва когато го види с очите си в плът и кръв. Беше на третата страница, когато телефонът иззвъня отново. Тя вдигна слушалката.
— Добър ден, мис Барингтън.
— Добър ден, мистър Анскот — каза тя. Нямаше нужда мъжът от другата страна да й се представя.
— Говорих с мистър Джелкс относно желанието ви за среща, но се боя, че той не е в състояние да ви приеме, тъй като това би създало конфликт на интереси с друг негов клиент. Изказва съжалението си, че не може да ви бъде от помощ.
Връзката прекъсна.
Ема остана да седи като втрещена, продължаваше да стиска слушалката. Думите „конфликт на интереси“ звъняха в ушите й. Наистина ли имаше друг клиент и ако да, кой можеше да е той? Или това бе само извинение, за да не се срещне с нея? Затвори телефона и известно време стоя неподвижно: питаше се как ли би постъпил дядо й в подобна ситуация. Спомни си една от любимите му максими — че има повече от един начин да… хм, одереш котка.
Отвори чекмеджето на бюрото, извади чисти бланки на хотела и направи списък на хората, които биха могли да попълнят празнините, създадени от така наречения конфликт на интереси на мистър Джелкс. След това слезе на рецепцията с пълното съзнание, че през следващите няколко дни ще е много заета. Рецепционистката се опита да скрие изненадата си, когато любезната млада дама от Англия я попита за адреса на съда, полицейското управление и затвора.
Преди да тръгне от „Мейфлауър“, Ема мина през магазина на хотела и си купи жълт бележник. След това излезе на улицата и спря такси.
Таксито я остави в част на града, която много се различаваше от онази, в която се подвизаваше мистър Джелкс. Докато изкачваше стъпалата на съда, Ема си помисли за Хари и как ли се е чувствал, когато е влизал в същата тази сграда, но при съвсем други обстоятелства. Попита охраната на входа къде е справочната библиотека с надеждата, че ще открие какви са били въпросните обстоятелства.
— Ако имате предвид архива, мис, той е в мазето — отвърна охранителят.
След като слезе по стълбите, Ема попита някакъв чиновник дали може да види материалите по делото „Щатът Ню Йорк срещу Брадшоу“. Човекът й даде да попълни формуляр, включващ въпрос „Студент ли сте?“, на който тя отговори утвърдително. Минути по-късно получи три големи кутии с документи.
— Затваряме след два часа — предупреди я архиварят. — Когато звънне звънецът, трябва незабавно да върнете материалите на това бюро.
Ема прочете първите няколко страници и не успя да си обясни защо щатът не беше продължил с обвинението за убийство срещу Том Брадшоу, след като на пръв поглед разполагаха с такива силни доказателства срещу него. Братята делели обща хотелска стая; гарафата с уиски била цялата с кървави отпечатъци на Том и нищо не подсказвало, че някой друг е влизал в стаята, преди тялото на Адам да бъде открито в локва кръв. И най-важното, защо Том беше избягал от местопрестъплението и защо прокурорът се беше съгласил на признаване за виновен за по-малкото престъпление — дезертьорство? Още по-озадачаващо бе как изобщо Хари се беше въвлякъл във всичко това. Възможно ли бе писмото над камината на Мейзи да съдържа отговорите на всички тези въпроси? Или просто Джелкс знаеше нещо, но не искаше тя да го научи?