Мислите й бяха прекъснати от звънеца, който предупреждаваше посетителите да върнат материалите на бюрото. Някои въпроси бяха изяснени, но много повече оставаха без отговор. Ема си записа две имена, които може би щяха да й дадат някои отговори, но дали и те нямаше да се позоват на конфликт на интереси?
Излезе от съда малко след пет часа, стиснала още няколко листа, изписани със ситния й почерк. Грабна нещо на име „Хърши Бар“ и една кока-кола от улична сергия, спря такси и каза на шофьора да я откара до 24-ти полицейски участък. Яде и пи в движение — нещо, което майка й никога не би одобрила.
Когато стигна в участъка, поиска да говори с детектив Коловски или детектив Райън.
— Тази седмица и двамата са нощна смяна — каза й дежурният сержант. — Няма да ги намерите преди десет.
Ема му благодари и реши да се върне в хотела и да вечеря, преди да дойде пак в участъка.
След салата „Цезар“ и първия й сладолед с плодове и сметана се върна в стаята си на четвъртия етаж. Легна и се замисли какво да пита Коловски или Райън, стига някой от тях да се съгласи да се види с нея. Например имал ли е лейтенант Брадшоу американски акцент…?
Заспа дълбоко и се събуди със стряскане от непознат звук — вой на полицейска сирена от улицата долу. Едва сега разбра защо стаите на горните етажи са по-скъпи. Погледна си часовника. Беше един и четвърт.
— По дяволите! — изруга тя, скочи от леглото, изтича в банята, намокри кърпата със студена вода и я сложи на лицето си. Бързо излезе от стаята и взе асансьора до рецепцията. Когато излезе от хотела, с изненада откри, че улицата е оживена, а по тротоарите има толкова хора, колкото и през деня.
Спря такси и каза на шофьора да я откара до 24-ти участък. Нощният дежурен я покани да седне и обеща да каже на Коловски или Райън, че имат посетител.
Ема се подготви за дълго чакане, но за нейна изненада само след две минути чу дежурния да казва:
— Хей, Карл, тук има една дама, която иска да се види с теб. — И посочи Ема.
Детектив Коловски, с кафе в едната ръка и цигара в другата, се приближи и й се усмихна. Тя се запита колко ли бързо ще изчезне усмивката му, когато разбере причината за посещението.
— Да? Какво има? — попита той.
— Казвам се Ема Барингтън — каза тя, като нарочно наблягаше на английския си акцент. — Искам да се консултирам с вас по един личен въпрос.
— Тогава заповядайте в кабинета ми, мис Барингтън — отвърна Коловски, поведе я по коридора и отвори някаква врата с крак. — Сядайте — покани я и посочи единствения стол освен неговия. Ема се настани и той попита: — Кафе?
— Не, благодаря.
— Мъдро решение, ако питате мен — каза той, остави чашата си на бюрото, запали цигарата си и седна. — Е, с какво мога да ви бъда полезен?
— Разбрах, че сте единият от детективите, арестували годеника ми.
— Името му?
— Томас Брадшоу.
Права беше. Погледът, гласът, поведението — всичко в него се промени.
— Да, така е. И мога да ви кажа, че случаят беше от ясен по-ясен до намесването на Сефтън Джелкс.
— Но до обвинение така и не се е стигнало — напомни му Ема.
— Само защото адвокат на Брадшоу беше Джелкс. Ако този тип защитаваше Понтий Пилат, сигурно щеше да убеди заседателите, че клиентът му просто е помогнал на млад дърводелец, който искал да си купи пирони за кръста, върху който работел.
— Нима намеквате, че Джелкс…
— Не — саркастично отвърна Коловски още преди да е завършила въпроса си. — Винаги съм си мислел, че по една чиста случайност окръжният прокурор ще кандидатства за преизбиране тази година и че някои от клиентите на Джелкс са сред най-големите спонсори на кампанията му. Както и да е — продължи той, като издуха дълга струя дим, — Брадшоу в крайна сметка получи шест години за дезертьорство, докато обичайната присъда за подобно провинение е от осемнайсет месеца до две години максимум.
— Какво имате предвид? — попита Ема.
— Че съдията е бил убеден, че Брадшоу е виновен… — Коловски направи пауза, избълва нов облак дим и добави — в убийство.
— Съгласна съм с вас и със съдията — рече Ема. — Том Брадшоу вероятно е виновен за убийство.
Коловски я погледна изненадано.
— Но арестуваният от вас човек казвал ли ви е някога, че грешите и че не е Том Брадшоу, а Хари Клифтън? — продължи Ема.