ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ОСЪДЕН:
Моят живот в строгия тъмничен затвор Лейвънхам
от
Макс Лойд
Авторът на новия бестселър ще раздава автографи в книжарницата в 17:00 ч. в четвъртък
Не пропускайте възможността да се срещнете с автора
Джайлс Барингтън
1941
16.
Джайлс нямаше представа къде отива полкът му. Дни наред сякаш бяха в непрекъснато движение и спираха най-много за по два часа. Първо се качи на влак, после на камион, след това на транспортен кораб, който се люшкаше дълго и мудно по океанските вълни, докато най-сетне не стовари 3000 войници на безименно пристанище някъде на северноафриканския бряг.
По време на пътуването Джайлс отново се събра с приятелите си от лагера „Ипър“ при Дартмур и му се наложи да приеме, че те вече са под негово командване. На неколцина от тях и най-вече на Бейтс не им бе лесно да се обръщат към него със „сър“ и им беше още по-трудно да отдават чест всеки път, когато го видеха.
Конвой военни камиони очакваше пристигналия по море Уесекски полк. Джайлс никога не беше изпитвал подобна жега и чистата му риза подгизна от пот за секунди. Бързо организира хората си в три групи и се качиха в чакащите камиони. Потеглиха по тесен прашен път и когато стигнаха покрайнините на някакъв полуразрушен от бомбардировки град, Бейтс заяви високо: „Тобрук! Нали ви казах!“ — и заложените пари започнаха да преминават от едни ръце в други.
В града започнаха да ги разтоварват на различни места. Офицерите слязоха пред хотел „Маджестик“, който беше реквизиран от полка и играеше ролята на щабквартира. Джайлс мина през въртящата се врата и бързо откри, че великолепието на хотела се съдържа единствено в името му. Импровизирани офиси заемаха всяко налично място. На стените, където някога бяха висели картини, сега имаше закрепени карти и графики, а дебелият килим, посрещал важни гости от цял свят, беше изтънял от непрекъснатото тъпчене на подковани ботуши.
Рецепцията беше единственото, което напомняше, че сградата някога е била хотел. Дежурният ефрейтор намери името на лейтенант Барингтън в дългия списък на новодошлите.
— Стая двеста и деветнайсет — каза той и му подаде един плик. — Тук ще намерите всичко необходимо, сър.
Джайлс се качи по широкото стълбище на втория етаж и влезе в стаята. Седна на леглото, отвори плика и прочете заповедите. В седем часа трябваше да се яви в балната зала, където полковникът щеше да се обърне към всички офицери. Джайлс разопакова багажа си, взе си душ, облече чиста риза и слезе долу. Взе си сандвич и чай от офицерската столова и влезе в балната зала малко преди седем.
Голямото помещение с висок таван и възхитителни полилеи вече бе пълно с оживени офицери, които срещаха стари приятели и се запознаваха с нови, докато чакаха да научат на коя позиция от шахматната дъска ще бъдат преместени. Джайлс зърна млад лейтенант в отсрещния край на залата — изглеждаше му познат, но секунда по-късно го изгуби от поглед.
В седем и една минута полковник Робъртсън излезе на сцената, разговорите секнаха и всички застанаха мирно. Полковникът спря в центъра на подиума и даде свободно с махване на ръка. Обърна се към офицерите с ръце на кръста и леко разкрачен.
— Господа, може да ви изглежда странно да се съберете от всички части на империята, за да се сражавате с германците в Северна Африка. Фелдмаршал Ромел със своя Африкански корпус обаче също е тук със задачата да осигури доставката на петрол за войските на Германия в Европа. Нашата задача е да го върнем в Берлин с разкървавен нос много преди последният им танк да остане без гориво.
В залата се надигнаха окуражителни възгласи, съпровождани от тропане на крака.
— Генерал Уейвъл даде на Уесекския полк привилегията да защитава Тобрук и му казах, че всички ние сме готови да пожертваме живота си, но да не позволим на Ромел да отседне в „Маджестик“.
Тези думи бяха посрещнати с още по-силни викове и тропане.
— Сега ще се явите при ротните си командири, които ще ви запознаят с общия ни план за защита на града и задачите, които трябва да изпълни всеки от вас. Господа, нямаме време за губене. Късмет и успех!
Офицерите отново застанаха мирно, докато полковникът напускаше сцената. Джайлс отново огледа останалите. Беше зачислен в рота С, чиито командири трябваше да се срещнат в библиотеката на хотела след речта на полковника, за да бъдат инструктирани от майор Ричардс.