— Вие трябва да сте Барингтън — каза майорът, когато Джайлс влезе в библиотеката. Джайлс отдаде чест. — Браво на вас, че дойдохте веднага след издигането ви в офицерски чин. Поставям ви начело на три взвода от по осемнайсет души, чиято задача ще бъде да патрулира западния периметър на града. Ще имате на разположение сержант и трима ефрейтори и ще бъдете под командването на офицер, който ще ви даде по-подробни инструкции. По една щастлива случайност сте били съученици, така че няма да ви е нужно много време да се опознаете.
Джайлс се зачуди кой ли може да е съученикът му. И тогава си спомни познатата фигура в другия край на залата.
Джайлс с удоволствие би накарал лейтенант Фишър да се измъчва от съмнения, макар че никога нямаше да може да заличи от паметта си спомена си за него като префект в „Сейнт Бийд“, когато пердашеше Хари всяка вечер през първата им седмица без никаква причина освен това, че беше син на докер.
— Радвам се да се видим след толкова време, Барингтън — рече Фишър. — Няма причина да не можем да работим добре заедно, нали?
Той явно също си спомняше как се беше отнасял с Хари Клифтън. Джайлс успя да се усмихне.
— Под наше командване са петдесет и четирима души с трима ефрейтори и един сержант. Познаваш някои от тях от дните в тренировъчния лагер. Всъщност вече поставих ефрейтор Бейтс начело на първи взвод.
— Тери Бейтс?
— Ефрейтор Бейтс — натърти Фишър. — Никога не използвай малко име, когато се обръщаш към хора с друг чин. В столовата и когато сме насаме, Джайлс, можеш да ме наричаш Алекс, но не и пред хората. Сигурен съм, че разбираш.
„Открай време си бил арогантно смрадливо лайно и явно си останал такова“, помисли Джайлс. Този път не се усмихна.
— И така, наредено ни е да патрулираме западния периметър на града на четиричасови смени. Не подценявай значението на задачата, защото ако Ромел наистина атакува Тобрук, според данните на разузнаването ще го направи от запад. Трябва да сме нащрек. Ще оставя на теб да направиш графиците. Обикновено успявам да направя две обиколки на ден, но повече от това не мога заради другите ми задължения.
На Джайлс му се прииска да попита какви по-точно са въпросните други задължения.
Хареса му да патрулира западната част на града с хората си и бързо запомни всичките петдесет и четирима; за това голяма заслуга имаше ефрейтор Бейтс, който винаги го държеше добре информиран за всичко. И макар да се опитваше да ги държи непрекъснато нащрек, както го бе предупредил Фишър, след седмици без нито един инцидент започна да се пита дали някога ще им се случи да се изправят лице в лице с неприятеля.
Беше тиха вечер в началото на април. Трите патрула на Джайлс бяха на обиколка, когато от нищото се изсипа порой куршуми. Хората му моментално залегнаха и бързо изпълзяха до най-близката постройка, за да намерят убежище.
Джайлс беше с водещия взвод. Вторият залп не закъсня. Куршумите прелетяха далеч от целите си, но Джайлс си даваше сметка, че скоро врагът ще открие позицията му.
— Не стреляйте, докато не ви кажа — нареди той, докато бавно оглеждаше хоризонта през бинокъла.
Реши да съобщи на Фишър, преди да предприеме ход. Вдигна полевия телефон и от другата страна отговориха незабавно.
— Колко са според теб? — попита Фишър.
— Не повече от седемдесет, най-много осемдесет. Ако доведеш втори и трети взвод, ще сме повече от достатъчно да ги задържим до идването на подкрепленията.
Последва трети залп, но след като огледа хоризонта, Джайлс отново нареди на хората си да не стрелят.
— Изпращам взвод В със сержант Харис — каза Фишър. — Ако ме държиш в течение, ще реша дали да доведа и взвод С.
Телефонът замлъкна.
Четвъртият залп не закъсня. Джайлс фокусира бинокъла и видя десетина мъже да пълзят към тях.
— Прицелете се, но не стреляйте преди целта да навлезе в обхвата ви. Гледайте нито един куршум да не иде напразно.
Бейтс бе първият, който дръпна спусъка.
— Пипнах те — каза той, когато един немец остана да лежи в пустинния пясък. И докато презареждаше, добави: — Това да ти е за урок, задето бомбардира Броуд стрийт.
— Бейтс, млъквай и се съсредоточи — нареди Джайлс.
— Извинете, сър.
Джайлс продължи да се взира през бинокъла. Видя двама, може би трима противници, които бяха улучени и лежаха по лице в пясъка на няколко метра от окопите си. Заповяда нов залп и видя как неколцина германци побързаха да се оттеглят в прикритията си.