— Прекрати огъня! — извика Джайлс. Даваше си сметка, че не могат да си позволят да пилеят ценни муниции. Погледна наляво и видя, че взвод В под командването на сержант Харис вече е заел позиция и очаква заповедите му.
Вдигна отново телефона и се свърза с Фишър.
— Мунициите ми няма да стигнат за дълго време, сър. Левият ми фланг е покрит от сержант Харис, но десният е оголен. Ако успеете да дойдете, ще имаме по-добър шанс да ги задържим.
— Барингтън, след като взвод В е засилил позицията ви, по-добре ще е да остана отзад и да ви прикривам, ако успеят да пробият.
Нов порой куршуми полетя към тях. Германците явно вече бяха разбрали точното им местоположение, но Джайлс въпреки това нареди на взводовете да не стрелят. Изруга, остави телефона и изтича през откритото пространство при сержант Харис. Естествено, противникът не закъсня да стреля по него.
— Какво мислиш, сержант?
— Сър, това е цяла батарея, около осемдесет души. Предполагам обаче, че са само разузнавателен отряд, така че е достатъчно само да задържим позиции и да запазим търпение.
— Съгласен — рече Джайлс. — Какво ще направят според теб?
— Швабите ще разберат, че са повече от нас, и ще опитат да атакуват, преди да дойдат подкрепления. Ако лейтенант Фишър доведе взвод С да прикрива десния ни фланг, това ще засили позицията ни.
— Съгласен — повтори Джайлс и в следващия миг противникът изстреля нов залп. — Връщам се да говоря с Фишър. Чакай заповедите ми.
Върна се на прибежки през открития терен. Този път едва не го улучиха. Тъкмо се канеше да се обади на Фишър, когато полевият телефон зазвъня. Джайлс грабна слушалката.
— Барингтън — каза Фишър. — Мисля, че дойде време да поемем инициативата.
Джайлс трябваше да повтори думите му, за да се увери, че ги е чул правилно.
— Искате да атакувам германската позиция, докато изкарвате взвод С да ме прикрива.
— Ако го направим — обади се Бейтс, — ще сме като мишени на стрелбище.
— Млъквай, Бейтс.
— Слушам, сър.
— Сержант Харис смята, а аз съм съгласен с него, че ако доведете взвод С да прикрива десния ни фланг, немците ще бъдат принудени да атакуват и тогава ще можем…
— Не ме интересува какво мисли сержант Харис — прекъсна го Фишър. — Аз давам заповедите, а вие ги изпълнявате. Ясно ли е?
— Тъй вярно, сър — отвърна Джайлс и тресна телефона.
— Винаги мога да му видя сметката, сър — каза Бейтс.
Без да му обръща внимание, Джайлс зареди пистолета си и закачи шест гранати за колана си. Стана, така че и двата взвода да го виждат, и извика:
— Сложете щиковете и се пригответе за атака. След мен!
Докато тичаше по нажежения пясък със сержант Харис и ефрейтор Бейтс само на крачка зад него, се сниши пред поредния залп и се запита колко ли дълго ще оцелее при такова смазващо превъзходство на противника. Оставаха още четирийсет метра и вече виждаше точно къде се намират трите вражески окопа. Откачи една граната от колана си, дръпна предпазителя и я метна към централния изкоп, сякаш връщаше топка за крикет в ръкавиците на вратаря. Тя падна точно на ръба. Джайлс видя как двама души полетяха във въздуха, трети беше отхвърлен назад.
Запрати втора граната наляво явно с успех, защото вражеският огън изведнъж спря. Третата граната взриви една картечница. Докато тичаше напред, Джайлс видя противниците, които се изправяха да го прострелят. Извади пистолета от кобура си и започна да стреля, сякаш бе на стрелбище, само дето този път мишените бяха човешки същества. Един, двама, трима противници изпопадаха, след което Джайлс видя един германски лейтенант да се прицелва в него. Немецът дръпна спусъка с миг закъснение и рухна. На Джайлс му прилоша.
Вече беше само на метър от окопа. Един млад германец хвърли пушката си на земята, друг вдигна ръце високо във въздуха. Джайлс виждаше отчаяните им лица. Не му трябваше да знае немски, за да разбере, че тези момчета не искат да умрат.
— Прекрати огъня! — изкрещя Джайлс, докато остатъците от взводове А и В превземаха вражеските позиции. — Обкръжете ги и ги обезоръжете, сержант Харис — добави той, но когато се обърна, видя Харис да лежи по лице в пясъка само на няколко метра от окопа. От устата му течеше кръв.
Впери поглед в открития терен, който бяха преминали, като се опитваше да не брои колко войници са жертвали живота си заради страхливото решение на един офицер. Санитарите вече изнасяха на носилки телата от бойното поле.