— Ефрейтор Бейтс, стройте пленниците в колона по трима и ги отведете в лагера.
— Слушам, сър — отвърна тутакси Бейтс.
След минути Джайлс и оредялата му група тръгнаха обратно. Не бяха изминали и петдесетина метра, когато Джайлс видя Фишър да тича към него, следван от взвод С.
— Добре, Барингтън, аз поемам — извика той. — Поеми тила. След мен — заповяда и поведе триумфално пленените германски войници към града.
Когато стигнаха „Маджестик“, пред хотела вече се бяха събрали хора. Фишър отвърна на поздравите им и нареди:
— Барингтън, погрижете се пленниците да бъдат затворени и заведете момчетата в столовата за по питие. Заслужиха си го. Аз отивам да докладвам на майор Ричардс.
— Мога ли да му видя сметката, сър? — попита Бейтс.
17.
Когато на следващата сутрин Джайлс слезе да закуси, неколцина офицери, с някои от които не бе разговарял досега, дойдоха да му стиснат ръката.
Докато влизаше в столовата, много офицери се обръщаха и му кимаха с усмивка. Смутен, той си взе закуската и един стар брой на „Пънч“ и седна сам, с надеждата да го оставят на мира, но секунди по-късно трима австралийски офицери, които не познаваше, се настаниха на масата му. Джайлс обърна страницата на „Пънч“ и се усмихна на карикатурата на Е. Х. Шепърд на Хитлер, който се омита от Кале на пърдящ кон.
— Невероятно храбра постъпка — каза австралиецът отдясно.
Джайлс се изчерви.
— Така е — съгласи се глас от отсрещната страна на масата. — Направо забележително.
На Джайлс му се прииска да се махне, преди да…
— Как каза, че се казвал офицерът?
Джайлс се наведе над чинията.
— Фишър.
Джайлс едва не се задави.
— Та този Фишър, напук на всичко, повел взвода си през открития терен само с ръчни гранати и пистолет и превзел три окопа, пълни с немци.
— Просто да не повярваш! — възкликна третият австралиец.
Поне с това Джайлс можеше да се съгласи.
— А вярно ли е, че убил швабски офицер и после взел в плен петдесет кучи синове само с дванайсет души?
Джайлс махна капачето на първото си яйце. Не беше рохко. Беше твърдо сварено.
— Трябва да е вярно — каза гласът. — Защото е произведен в капитан.
Джайлс седеше и се взираше в яйцето.
— Чух, че щели да го предложат за кръст за храброст.
— Това е най-малкото, което заслужава.
„Най-малкото, което заслужава, е онова, което предложи Бейтс“, помисли си Джайлс.
— Някой друг участвал ли е в сражението? — попита офицерът от отсрещната страна на масата.
— Да, заместникът му. Но да ме вземат мътните, ако му помня името.
Джайлс бе чул достатъчно. Реши да обясни на Фишър какво точно си мисли за него, остави закуската, излезе от столовата и тръгна право към оперативната зала. Беше толкова ядосан, че нахълта, без да чука. В следващия миг застана мирно и отдаде чест.
— Извинявайте, сър. Нямах представа, че сте тук.
— Полковник, това е лейтенант Барингтън, моят заместник — каза Фишър. — Тъкмо той ми помогна във вчерашната акция, както вече ви споменах.
— А, да. Барингтън. Добре сте се справили. Може да не сте запознат със заповедите от сутринта, но сте произведен в старши лейтенант и трябва да ви кажа, че след като прочетох доклада на капитан Фишър, ще бъдете споменати в официалните съобщения.
— Поздравления, Джайлс — каза Фишър. — Напълно заслужено.
— Точно така — съгласи се полковникът. — И щом така или иначе сте тук, Барингтън, тъкмо казвах на капитан Фишър, че след като е установил евентуалния маршрут на Ромел към Тобрук, ще трябва да удвоим патрулите в западната част на града и да разположим танкова бригада, която да ви подкрепи. — Заби пръст в разстланата на масата карта. — Тук, тук и тук. Надявам се, че и двамата сте съгласни?
— Аз да, сър — отвърна Фишър. — Ще се погрижа взводовете незабавно да заемат позиции.
— Не бива да се бавим — рече полковникът, — защото имам чувството, че Ромел скоро ще се върне и този път няма да бъде само разузнавателен отряд, а целият Африкански корпус. Трябва да сме готови и да се погрижим да влезе направо в капана.
— Ще сме готови да го посрещнем, сър — каза Фишър.
— Добре. Защото ви слагам начело на новите патрули, Фишър. Барингтън, вие оставате заместник-командир.