— Моля ви, направете ми само една услуга — замоли се тя, когато чу гласа му по телефона.
— Кажете — отвърна той.
— Трябва ми името на наблюдаващия инспектор на Макс Лойд.
— Макс Лойд писателя ли?
— Именно.
— Дори няма да ви питам защо.
Започна да чете книгата за втори път, като си водеше бележки с молив по полетата, но заспа много преди героят да започне работа като помощник-библиотекар. Събуди се в пет сутринта и не спря да чете, докато в библиотеката не влезе надзирател и не каза: „Лойд, директорът иска да те види“.
Докато се къпеше във ваната, се замисли върху факта, че цялата информация, до която се бе домогвала с такива усилия, е налична срещу долар и петдесет в най-близката книжарница.
След като се облече, слезе да закуси и взе новия брой на „Ню Йорк Таймс“. Прочете отзива за „Дневникът на един осъден“.
Трябва да сме благодарни на мистър Лойд, че ни обръща внимание върху случващото се в затворите днес. Лойд е надарен писател и истински талант и трябва да се надяваме, че след излизането му на свобода няма да изостави перото си.
„Изобщо не го е вдигал“, помисли възмутено Ема, докато подписваше сметката.
Преди да се върне в стаята си, помоли рецепционистката да й препоръча добър ресторант в близост до книжарницата на „Дъбълдей“.
— „Брасъри“, мадам. Има репутацията на първокласно заведение. Желаете ли да ви резервирам маса?
— Да, ако обичате — рече Ема. — Бих искала маса за един човек за обяд, както и за двама вечерта.
Рецепционистката бързо се учеше да не се изненадва от дамата от Англия.
Ема се върна в стаята си и се зае да прочете дневника още веднъж. Беше учудена, че повествованието започва с пристигането на Хари в Лейвънхам въпреки факта, че на няколко места в книгата имаше препратки, които намекваха, че е записвал и предишните си преживявания; нищо чудно да не са били забелязани от издателя, още по-малко от читателите. Това я убеди, че би трябвало да има и друга тетрадка, която не само описва ареста и осъждането на Хари, но и би могла да обясни защо си е навлякъл подобно изпитание, след като адвокат от калибъра на мистър Джелкс със сигурност е знаел, че той не е Том Брадшоу.
След като прочете за трети път отбелязаните страници, реши, че й е нужна още една дълга разходка в парка. На Лексингтън авеню се отби в „Блумингдейлс“ и направи поръчка; увериха я, че ще може да я прибере в три следобед. В Бристол изпълняването на същата поръчка щеше да отнеме две седмици.
Докато вървеше из парка, в главата й започна да се оформя план, но трябваше да се върне в „Дъбълдей“ и да огледа по-добре плана на книжарницата, преди да довърши последните детайли. Когато влезе, служителите вече се подготвяха за посещението на автора. Имаше маса, а оградената с въжета площ ясно показваше къде ще е опашката. На плаката на витрината имаше набиваща се на очи червена лента с надпис ДНЕС.
Ема си избра място между две лавици, откъдето можеше да вижда ясно Лойд, докато той подписваше книгите си.
Излезе от книжарницата малко преди един и пресече Пето авеню до „Брасъри“. Сервитьорът я заведе до маса, която дядовците й изобщо не биха намерили за приемлива. Храната обаче се оказа първокласна, точно както й бе обещано. Когато донесоха сметката, Ема пое дълбоко дъх и остави голям бакшиш.
— Резервирала съм маса и за вечерта — каза тя на сервитьора. — Възможно ли е да бъде в някоя ниша?
Сервитьорът не изглеждаше особено убеден, докато Ема не извади еднодоларова банкнота, която като че ли премахна всякакви съмнения. Вече започваше да схваща как вървят нещата в Америка.
— Как се казвате? — попита Ема, докато му подаваше парите.
— Джими — отвърна сервитьорът.
— Има и още нещо, Джими.
— Да, госпожо?
— Мога ли да задържа менюто?
— Разбира се, госпожо.
На връщане към „Мейфлауър“ Ема мина през „Блумингдейлс“ и си взе поръчката. Усмихна се, когато служителят й показа мостра от визитната картичка.
— Надявам се, че ви харесва, мадам.
— Чудесна е — усмихнато отвърна Ема.
Прибра се в стаята си, почна да преговаря подготвените въпроси и след като реши в какъв ред е най-добре да ги зададе, ги записа върху гърба на менюто. После легна и потъна в дълбок сън.
Когато настоятелният звън на телефона я събуди, вече се бе стъмнило. Погледна си часовника — 17:10.