На Ема й се искаше да разпита Анскот преди първата си среща с Джелкс, но той вървеше пред нея и мълчеше. Когато стигнаха до вратата в дъното на коридора, почука и отвори, без да чака отговор. Дръпна се настрана, за да направи път на Ема, след което затвори вратата, но не влезе.
Вътре, на удобно кресло с висока облегалка до прозореца, седеше Макс Лойд. Пушеше цигара и отправи на Ема същата усмивка, с която я беше дарил при първата им среща в „Дъбълдей“.
Тя обаче насочи вниманието си към високия елегантно облечен мъж, който бавно се надигна зад бюрото си. На лицето му нямаше и намек за усмивка. Стената зад него бе от стъкло, през което се виждаха извисяващите се към небето небостъргачи. Всичко създаваше впечатлението за безгранична власт.
— Много мило, че дойдохте, мис Барингтън — каза той. — Заповядайте, седнете.
Ема се отпусна в кожено кресло, което бе толкова дълбоко, че едва не я скри от поглед. Забеляза купчина тетрадки на бюрото на Джелкс.
— Казвам се Сефтън Джелкс — започна той. — Имам привилегията да представлявам изтъкнатия и популярен писател мистър Макс Лойд. Клиентът ми ме посети рано тази сутрин, за да ми каже, че към него се е обърнало лице, което се е представило за литературен агент от Лондон и му е отправило клеветническото обвинение, че той не е авторът на книгата „Дневникът на един осъден“, излязла с неговото име. Може би ще ви е интересно да научите, мис Барингтън — продължи Джелкс, — че притежавам оригиналния ръкопис, всяка дума от който е написана от ръката на мистър Лойд.
Сложи ръка върху купчината тетрадки и на лицето му се появи нещо като усмивка.
— Мога ли да видя някоя от тетрадките? — попита Ема.
— Разбира се — отвърна Джелкс, взе най-горната от купчината и й я подаде.
Ема я отвори и зачете. Моментално забеляза, че текстът не е написан с почерка на Хари. Стилът обаче беше неговият.
— Мога ли да погледна и някоя от другите? — попита тя.
— Не. Вече доказахме твърдението си, мис Барингтън — отвърна Джелкс. — И моят клиент ще се възползва от всичко, което предвижда законът, ако сте достатъчно глупава да продължите с клеветите си.
Ема не сваляше поглед от купчината тетрадки, а Джелкс продължи:
— Освен това реших, че е уместно да поговоря с мистър Елдърс и да го предупредя, че може да го потърсите. Казах му, че ако се съгласи да се срещне с вас, със сигурност ще бъде призован за свидетел, когато се стигне до съд. След като прецени положението, мистър Елдърс реши, че е най-добре за него да избягва срещите с вас. Разумен човек.
Ема продължаваше да гледа тетрадките.
— Мис Барингтън, не беше нужно дълго проучване, за да установим, че сте внучка на лорд Харви и сър Уолтър Барингтън, което вероятно обяснява погрешната ви увереност при общуване с американци. Ако смятате и занапред да се представяте за литературен агент, позволете да ви информирам безплатно за едно нещо, което може да се открие навсякъде. Ърнест Хемингуей напусна Америка през трийсет и девета, за да живее в Куба…
— Колко щедро от ваша страна, мистър Джелкс — прекъсна го Ема. — Позволете и аз да ви дам един безплатен съвет. Зная много добре, че „Дневникът на един осъден“ е написан не от клиента ви, а от Хари Клифтън. — Очите на Джелкс се присвиха. — Ако сте достатъчно глупав да ме съдите за клевета, мистър Джелкс, ще ви се наложи да обяснявате пред съда защо сте защитавали обвинен в убийство човек, за когото със сигурност сте знаели, че не е лейтенант Том Брадшоу.
Джелкс започна трескаво да натиска някакъв бутон под бюрото си. Ема стана, усмихна се сладко на двамата и излезе, без да каже нито дума повече. Тръгна бързо по коридора към асансьора, като по пътя се размина с мистър Анскот и човек от охраната, които тичаха към кабинета на Джелкс. Поне си беше спестила унижението да я изхвърлят.
— Накъде, мис? — попита операторът, когато тя влезе в асансьора.
— До партера, ако обичате.
Операторът се изкиска.
— Явно сте англичанка.
— Защо решихте така?
— В Америка му казваме първи етаж.
— О, да — отвърна Ема и му се усмихна, докато излизаше от асансьора.
Нямаше никакви съмнения какъв трябва да е следващият й ход. Имаше само един човек, към когото можеше да се обърне. Най-сетне бе дошло времето да потърси съвета на баба Филис. В края на краищата сестрата на лорд Харви би трябвало да е могъщ съюзник. Или пък можеше да се окаже близка приятелка на Сефтън Джелкс. В такъв случай Ема щеше да вземе първия кораб до Англия.