— И какво те кара да мислиш, че ставам за сервитьор на вино? — попита Джайлс, без да се опитва да скрие сарказма си.
— Ако паметта не ме лъже — рече Бейтс, — имахте един иконом, Дженкинс, работеше за вас в Имението.
— И още го имаме, но това едва ли ме прави…
— А дядо ти, лорд Харви, е в търговията с вино. Честно казано, имаш дори по-голяма квалификация от нужното.
— И какво предлагаш?
— Щом се махнеш оттук, ще те накарат да попълниш формуляр, в който да изброиш предишните си професии. Вече им казах, че си бил сервитьор на вино в „Гранд Хотел“ в Бристол.
— Благодаря. Но ще им трябват само няколко минути, за да разберат…
— Повярвай ми, нямат си и представа. Трябва само да наблегнеш на немския и да се опиташ да си спомниш онова, което е правил Дженкинс. После, ако успеем да скроим свестен план и го представим на комисията, за нула време ще се озовем в началото на опашката. Има обаче една уловка.
— Разбира се, че има. Щом ти участваш…
— Аз обаче намерих начин да я заобиколим.
— И какъв е?
— Не можеш да си намериш работа за швабите, ако вземаш уроци по немски, защото те не са чак толкова тъпи. Правят списък на всички посещаващи уроците, защото не искат никой да подслушва личните им разговори.
— Нали каза, че си намерил начин да го заобиколиш?
— Ще трябва да се държиш като богаташ, за да стоиш настрана от хора като мен. Да вземаш частни уроци. Успях да ти намеря дори учител — едно момче, което е преподавало немски в гимназията в Солихъл. Само дето няма да ти е лесно да разбираш английския му. — Джайлс се разсмя. — И тъй като ще си на легло още месец и половина и нямаш какво по-добро да правиш, можеш да започнеш веднага. Под възглавницата си ще намериш немско-английски речник.
— Задължен съм ти, Тери — каза Джайлс и стисна ръката на приятеля си.
— Не, аз съм ти задължен, забрави ли? Все пак ти ми спаси живота.
21.
Джайлс излезе от лазарета след трийсет и пет дни. Вече знаеше хиляда думи на немски, но не бе имал възможност да работи върху произношението си.
Беше прекарал безкрайни часове да си спомни как Дженкинс си вършеше работата. Упражняваше се да казва „Добро утро, сър“ с почтително кимане, както и „Желаете ли да опитате това вино, полковник“, докато наливаше вода от каната в стъкленица.
— Винаги изглеждай скромен, никога не прекъсвай и не говори, докато не те заговорят — напомняше му Бейтс. — Всъщност прави точно обратното на всичко, което си правил в миналото.
На Джайлс му се прииска да го цапне, но знаеше, че е прав.
Макар че на Бейтс му разрешаваха да посещава Джайлс само два пъти седмично за по половин час, той използваше всяка минута, за да го запознае с реда в личната трапезария на коменданта. Каза му имената и чина на всеки офицер, предпочитанията и вкусовете им и го предупреди, че майор Мюлер от СС, който командваше охраната на лагера, не е джентълмен и определено не е податлив на добрите обноски, особено ако са старомодни.
Друг посетител бе генерал-майор Търнбул, който изслуша с интерес какво е наумил да прави Джайлс, след като излезе от лазарета. Тръгна си впечатлен и след няколко дни се върна с други планове.
— Групата е сигурна, че швабите няма да ви позволят да работите в трапезарията на коменданта, ако разберат, че сте офицер — каза той на Джайлс. — За да има планът ви шанс за успех, трябва да се представяте за редник. Тъй като Бейтс е единственият, който е служил под ваше командване, той е и единственият, за когото трябва да се погрижите да си затваря устата.
— Той ще направи всичко, което му кажа — отвърна Джайлс.
— Вече не — предупреди го генерал-майорът.
Джайлс с изненада откри на каква дисциплина се подчинява животът в лагера — особено за редниците.
Режимът събуди спомени за дните в „Ипър“ при Дартмур — краката на пода в пет сутринта и старши сержант, който определено не се отнасяше с него като с офицер.
Бейтс продължаваше да го изпреварва всяка сутрин до умивалнята и на закуска. В седем се строяваха на плаца за преглед от генерал-майора. След като старши сержантът изкрещяваше: „Свободни сте!“, всички се пръскаха, за да се захванат с трескава работа до края на деня.
Джайлс никога не пропускаше осемкилометровия крос, равняващ се на двайсет и пет обиколки на лагера, нито часа тих разговор на немски с частния си учител, докато клечаха в тоалетната.