Бързо откри, че военнопленническият лагер при Вайнсберг има много общо с казармата „Ипър“ — студен, суров и гол терен, бараки с дървени нарове, натъпкани с конски косъм дюшеци и никакво отопление освен слънцето, което, подобно на Червения кръст, се вясваше само от време на време. Освен това си имаха и старши сержант, който не пропускаше нито една възможност да нарече Джайлс дребен мързелив мерзавец.
Също като в Дартмур, около лагера имаше висока телена ограда и само един портал. Разликата беше, че нямаше отпуски през уикендите и въоръжената охрана определено нямаше да ти отдаде чест, докато излизаш с жълтото си МГ.
Когато му дадоха да попълни формуляра за работа, Джайлс написа в графата за име „редник Джайлс Барингтън“, а като предишна професия — „сомелиер“.
— Какво означава това на нормален език, по дяволите? — попита Бейтс.
— Сервитьор на вино — важно обясни Джайлс.
— Че защо не го написа по нормалния начин? — попита Бейтс, докато късаше формуляра. — Да не си мислиш, че кандидатстваш за работа в „Риц“? Ще се наложи да попълваш отново — добави той с тон на човек, на когото му е писнало от глупости.
След като предаде формуляра, Джайлс зачака нетърпеливо да бъде разпитан от някой от кабинета на коменданта. Използваше безкрайните часове, за да поддържа във форма ума и тялото си. Mens sana in corpore sano1 беше кажи-речи единствената латинска поговорка, която си спомняше от училището.
Бейтс продължаваше да го държи в течение със случващото се от другата страна на оградата и дори успяваше понякога да измъкне по някой картоф или кора хляб, а в един случай и половин портокал.
— Не мога да прекалявам — обясни той. — Последното, което ми трябва, е да си изгубя работата.
След месец двамата бяха повикани пред комисията по бягствата да представят плана Бейтс/Барингтън, който бързо стана известен като план „Нощувка със закуска“ — нощувка във Вайнсберг и закуска в Цюрих.
Представянето им мина добре и комисията се съгласи, че трябва да бъдат придвижени с няколко места нагоре в списъка, но никой не спомена, че е дошло време за действие. Тъкмо обратното — генерал-майорът им каза в прав текст да не досаждат на комисията, докато редник Барингтън не си осигури работа в трапезарията на коменданта.
— Защо всичко се влачи толкова, Тери? — попита Джайлс след края на срещата.
Ефрейтор Бейтс се ухили.
— Много се радвам, че ме наричаш Тери… Разбира се, когато сме на четири очи, но никога пред останалите, нали разбираш? — добави, като имитираше доста добре Фишър.
Джайлс го сръга в ребрата.
— Не забравяй, че нападение от редник срещу подофицер е военно престъпление — напомни му Бейтс.
Джайлс го сръга отново.
— Отговори на въпроса ми.
— Тук нищо не става бързо. Ще се наложи да проявиш търпение, Джайлс.
— Можеш да ме наричаш Джайлс, когато закусваме в Цюрих.
— Нищо против, стига ти да черпиш.
Всичко се промени в деня, когато комендантът на лагера трябваше да даде обяд на група представители на Червения кръст и се нуждаеше от допълнителен сервитьор.
— Не забравяй, че си редник — напомни му Бейтс, когато извикаха Джайлс при майор Мюлер. — Трябва да мислиш като прислужник, а не като човек, който е свикнал да му прислужват. Ако заподозре дори за миг, че си офицер, и на двамата ще ни наритат задниците и ще се върнеш на дъното на стълбицата. Едно мога да ти обещая със сигурност — генерал-майорът никога няма да ни покани отново да си пробваме късмета. Така че се дръж като слуга и се прави, че не разбираш и думичка немски. Разбра ли?
— Тъй вярно, сър — отвърна Джайлс.
Върна се час по-късно, ухилен до ушите.
— Получи ли работата? — попита Бейтс.
— Изкарах късмет — каза Джайлс. — Интервюира ме не Мюлер, а комендантът. Започвам утре.
— И не е заподозрял, че си офицер и джентълмен?
— Не и след като му казах, че съм ти приятел.
Преди да сервират обяда за представителите на Червения кръст, Джайлс отвори шест бутилки мерло, за да може виното да подиша. След като гостите се настаниха, наля един пръст в чашата на коменданта и зачака одобрението му. След кимане от негова страна обслужи гостите, като винаги стоеше от дясната им страна. След това продължи с офицерите според чина им, като накрая се върна при коменданта в качеството му на домакин.
По време на угощението внимаваше нито една чаша да не остане празна, но никога не сервираше на някого, преди да му бъде казано. Подобно на Дженкинс, рядко го виждаха и никога не го чуваха. Всичко мина според плана, макар Джайлс много добре да си даваше сметка, че майор Мюлер непрекъснато го следи с подозрителния си поглед.