— Комендантът е впечатлен — каза Бейтс, след като късно следобед ги върнаха в лагера.
— Защо мислиш така? — поинтересува се Джайлс.
— Каза на главния готвач, че сигурно си работил за някое богато домакинство, защото макар да си от нисшата класа, си бил обучен от изтънчен професионалист.
— Благодаря ти, Дженкинс — промърмори Джайлс.
— Какво точно значи „изтънчен“? — попита Бейтс.
Джайлс стана толкова умел в новото си призвание, че комендантът на лагера настояваше да бъде обслужван от него дори когато се хранеше сам. Това позволяваше на Джайлс да изучава маниерите му, интонацията му, смеха, дори лекото му заекване.
След няколко седмици редник Барингтън получи ключовете за винарската изба и му бе позволено да избира какви вина да се сервират на вечеря. След няколко месеца Бейтс подслуша коменданта да казва на главния готвач, че Барингтън бил erstklassig2.
Всеки път когато комендантът организираше вечерно парти, Джайлс бързо преценяваше чии езици могат да се развържат с редовното пълнене на чашите и как да стане невидим всеки път, когато някой започне да бъбри. Предаваше всяка полезна информация, научена вечерта, на ординареца на генерал-майора по време на осемкилометровия крос. Сред тези късчета имаше сведения къде живее комендантът, как е бил избран в градския съвет на трийсет и две годишна възраст и как през 1938 бил назначен за кмет. Не можел да шофира. Бил ходил в Англия три или четири пъти преди войната и владеел свободно английски. В замяна Джайлс научаваше, че двамата с Бейтс са се изкачили с още някое стъпало по стълбицата на комисията.
През деня основната работа на Джайлс беше да прекарва по един час с учителя си. Не разговаряха изобщо на английски и човекът от Солихъл дори каза на генерал-майора, че редник Барингтън започва да звучи все повече и повече като коменданта.
На 3 декември 1941 г. ефрейтор Бейтс и редник Барингтън направиха последното си представяне пред комисията. Генерал-майорът и хората му изслушаха плана „Нощувка със закуска“ със значителен интерес и се съгласиха, че той има много по-добри шансове за успех от повечето недомислени идеи, които бяха чували досега.
— Кога според вас е най-доброто време за изпълняването на плана? — попита генерал-майорът.
— На Нова година, сър — без колебание отвърна Джайлс. — Всички офицери ще се съберат у коменданта за посрещането на празника.
— И тъй като редник Барингтън ще бъде виночерпецът — добави Бейтс, — едва ли много от тях ще са трезви, когато удари полунощ.
— С изключение на Мюлер, който не пие — напомни генерал-майорът.
— Така е, но пък никога не подминава тост за Отечеството, фюрера и Третия райх. Ако добавим Новата година и наздравица за домакина, май ще е доста сънен, когато дойде време да го откарат у дома.
— По кое време обикновено ви връщат в лагера след вечерните партита? — попита един младши лейтенант, който неотдавна се бе включил в групата.
— Около единайсет — отвърна Бейтс. — Но тъй като е Нова година, със сигурност няма да бъде преди полунощ.
— Не забравяйте, господа, че ключовете от винарската изба са у мен, така че ще се погрижа няколко бутилки да стигнат до караулното помещение същата вечер — намеси се Джайлс. — Не искаме охраната да пропусне празненството, нали?
— Всичко това е много добре — каза един подполковник от авиацията, който рядко се обаждаше. — Но как смятате да се измъкнете покрай тях?
— Като минем през портала с колата на коменданта — отвърна Джайлс. — Той винаги е прилежен домакин и никога не си тръгва преди последния си гост, така че би трябвало да имаме най-малко два часа предимство.
— Дори да успеете да откраднете колата му — каза генерал-майорът, — колкото и пияни да са стражите, ще успеят да направят разлика между командира си и сомелиера му.
— Не и ако нося неговия шинел, фуражка, шал и ръкавици — посочи Джайлс.
Младши лейтенантът явно не беше убеден.
— Нима част от плана ви е комендантът най-кротко да ви предаде всичките си дрехи, редник Барингтън?
— Не, сър — отвърна Джайлс на офицера, който бе с по-нисък чин от неговия. — Комендантът винаги оставя шинела, шапката и ръкавиците си в гардеробната.