— Ами Бейтс? — попита същият офицер. — Ще го забележат от километър и половина.
— Не и ако съм в багажника на колата — каза Бейтс.
— Ами шофьорът на коменданта, който би трябвало да остане трезвен като краставичка? — попита генерал-майорът.
— Работим по това — призна Джайлс.
— И дори да успеете да решите проблема с шофьора и да минете през охраната, колко е разстоянието до швейцарската граница? — попита младши лейтенантът.
— Сто седемдесет и три километра — отвърна Бейтс.
— При сто километра в час би трябвало да стигнем за по-малко от два часа.
— При положение, че няма спиране по пътя.
— Няма план за бягство без недостатъци — намеси се генерал-майорът. — В крайна сметка всичко се свежда до това как се справяме с непредвиденото.
Джайлс и Бейтс кимнаха едновременно в знак на съгласие.
— Благодаря, господа — рече генерал-майорът. — Комисията ще обсъди плана ви и ще ви уведомим за решението ви утре сутринта.
— Какво против нас има онзи млад шапкар? — попита Бейтс, след като излязоха.
— Нищо — отвърна Джайлс. — Тъкмо обратното. Подозирам, че иска да е третият член на групата.
На 6 декември ординарецът на генерал-майора каза на Джайлс по време на кроса, че на плана им е дадена зелена светлина и че комисията им желае добър път. Джайлс бързо настигна ефрейтор Бейтс и му съобщи новината.
Барингтън и Бейтс преглеждаха и преговаряха отново и отново плана си, докато не им писна от безкрайните часове подготовка и досущ като олимпийски атлети копнееха да чуят стартовия сигнал.
В шест вечерта на 31 декември 1941 година ефрейтор Тери Бейтс и редник Джайлс Барингтън се явиха в квартирата на коменданта, като си даваха много добре сметка, че ако планът им се провали, в най-добрия случай ще им се наложи да чакат още цяла година. А ако ги заловяха…
22.
— Върни… се… в… шест… и… половина — бавно и високо каза Тери на немския ефрейтор, който ги беше довел до квартирата на коменданта.
От празния поглед на германеца на Джайлс му беше повече от ясно, че от ефрейтора няма да стане сержант.
— Шест… и… половина — повтори Тери, като бавно и отчетливо произнасяше всяка дума. Хвана ефрейтора за китката и му показа на часовника му.
На Джайлс му се искаше да каже на немеца на родния му език: „Ефрейтор, ако се върнеш в шест и половина, ще има каса бира за теб и приятелите ти в караулното“. Знаеше обаче, че ако го направи, ще го арестуват и ще посрещне Нова година в карцера.
Тери отново посочи часовника на ефрейтора и имитира пиене от бутилка. Този път немецът се усмихна и повтори знака.
— Май най-сетне схвана — отбеляза Джайлс, докато влизаха. — Въпреки това трябва да се погрижим да вземе бирата преди пристигането на първия офицер. Така че по-добре да действаме.
— Слушам, сър — отвърна Тери, докато се отдалечаваше към кухнята. Естественият ред беше възстановен.
Джайлс отиде в гардеробната, свали униформата си на сервитьор от закачалката и се преоблече в бяла риза, черна вратовръзка, черни панталони и бяло ленено сако. Видя на пейката черни кожени ръкавици, явно забравени от някой офицер при предишно парти, и ги пъхна в джоба си с мисълта, че може да се окажат полезни. Затвори вратата на гардеробната и отиде в трапезарията. Три сервитьорки от града, сред които и Грета (единствената, с която се изкушаваше да флиртува, но знаеше, че Дженкинс не би одобрил), подреждаха маса за шестнайсет души.
Погледна си часовника — 18:12. Излезе от трапезарията и слезе в избата. Една-единствена крушка осветяваше помещението, в което някога се беше намирал архивът. След пристигането на Джайлс шкафовете бяха заменени с рафтове за вино.
Джайлс вече беше решил, че ще му трябват най-малко три каси вино за вечерта, както и каса бира за жадния ефрейтор и другарите му в караулното. Прегледа внимателно рафтовете и избра две бутилки шери, дузина бутилки италианско пино гриджо, две каси френско бургундско и каса немска бира. Тъкмо излизаше, когато погледът му се спря върху три бутилки „Джони Уокър“ червен етикет, две бутилки руска водка, половин дузина бутилки „Реми Мартен“ и гарафа старо порто. Помисли си, че на някой случаен посетител може да бъде простено, ако не познае кой с кого воюва.
През следващите петнайсет минути мъкнеше касите вино и бира по стълбите, като непрекъснато си поглеждаше часовника. В 18:29 отвори задната врата и видя немския ефрейтор да подскача и да пляска с ръце, за да се стопли. Джайлс му даде знак да почака мъничко, върна се бързо по коридора (Дженкинс никога не тичаше), взе касата бира, върна се и му я предаде.