Грета, която явно закъсняваше, забеляза размяната и му се ухили. Джайлс отвърна на усмивката й и тя изчезна в трапезарията.
— В караулното — твърдо каза Джайлс и посочи.
Ефрейторът кимна и тръгна. По-рано Тери беше попитал Джайлс дали да не измъкне и малко мезе от кухнята за ефрейтора и приятелите му.
— Категорично не — беше отвърнал Джайлс. — По-добре да се наливат цяла нощ на гладен стомах.
Джайлс затвори вратата и се върна в трапезарията. Сервитьорките почти бяха приключили с подреждането на масата.
Отвори дузината бутилки мерло, но остави на масата само четири, като дискретно скри останалите осем отдолу. Нямаше нужда Мюлер да се досети какво е намислил. Освен това постави бутилка уиски и две бутилки шери в края на масата, след което строи като войници на парад дузина чаши без столче и половин дузина чаши за шери. Всичко беше на мястото си.
Когато влезе полковник Шабакер, Джайлс лъскаше една чаша. Комендантът огледа масата, направи една-две промени в настаняването на гостите и насочи вниманието си към строените бутилки. Джайлс се запита дали няма да коментира видяното, но той просто се усмихна и каза:
— Очаквам гостите да пристигнат към седем и трийсет. Вечерята ще започне в осем.
На Джайлс му оставаше само да се надява, че след няколко часа немският му ще се окаже поне толкова добър, колкото английският на полковник Шабакер.
Следващият влязъл в трапезарията беше млад лейтенант, който беше пристигнал скоро и това беше първата му вечеря при коменданта. Джайлс го забеляза, че поглежда към уискито, и пристъпи напред да го обслужи, като му наля половин чаша. След това поднесе на коменданта обичайното му шери.
Вторият явил се офицер бе капитан Хенкел, адютантът на лагера. Джайлс му поднесе обичайната чаша водка и през следващите трийсет минути обслужваше всеки нов гост, като винаги се съобразяваше с предпочитанията му.
Когато гостите седнаха да вечерят, няколко празни бутилки бяха сменени с резервните, скрити под масата.
Минути по-късно се появиха сервитьорките с купи борш, а комендантът опита бялото вино.
— Италиано — каза Джайлс и посочи етикета.
— Отлично — промърмори комендантът.
Джайлс напълни всички чаши, с изключение на тази на майор Мюлер, който продължаваше да отпива от водата си.
Някои гости пиеха по-бързо от другите, което принуждаваше Джайлс да снове около масата и да внимава някой да не остане с празна чаша. След като купите бяха вдигнати, Джайлс се постара да стане невидим, защото Тери го бе предупредил какво следва. Двойната врата се отвори тържествено и в помещението влезе главният готвач — носеше глава на глиган върху сребърен поднос. Сервитьорките го последваха и поднесоха зеленчуци, картофи и панички с гъст сос в центъра на масата.
Докато готвачът режеше, полковник Шабакер опита бургундското и вкусът на виното го накара да се усмихне доволно. Джайлс отново се зае със задачата да допълва всяка преполовена чаша, отново с едно изключение. Беше забелязал, че младият лейтенант не се е обаждал от известно време, така че остави чашата му недокосната. Един-двама от другите офицери вече започваха да оплитат езици, а Джайлс искаше всички да останат будни поне до полунощ.
Главният готвач се появи отново, за да поднесе второто блюдо, и Джайлс се подчини, когато полковник Шабакер настоя всички чаши да бъдат напълнени. Когато Тери се появи да отнесе остатъците от глиганската глава, единственият все още трезвен офицер беше майор Мюлер.
Готвачът се появи за трети път с черна торта с горски плодове, която бе поставена пред коменданта. Домакинът я наряза и сервитьорките поднесоха парчетата на гостите. Джайлс продължи да пълни чашите им, докато не му остана само една бутилка.
Докато сервитьорките разчистваха чиниите за десерт, Джайлс махна винените чаши от масата и ги смени с чаши за бренди и порто.
— Господа — обяви полковник Шабакер малко след единайсет, — моля напълнете чашите, тъй като искам да вдигна тост. — Стана, вдигна високо чашата си и провъзгласи: — За Отечеството!
Петнайсет офицери се изправиха с различна скорост и повториха: „За Отечеството!“ Мюлер погледна Джайлс и почука чашата си, за да покаже, че ще му трябва нещо за наздравицата.