След секунди задната врата се отвори и Тери подаде глава. Джайлс му замаха яростно и му посочи тоалетната. Тери изтича при него в сенките миг преди офицерът да излезе оттам и да тръгне с несигурна крачка към трапезарията. След като вратата се затвори, Джайлс попита:
— Как е нашият кротък немец, ефрейтор?
— Почти заспал. Дадох му бутилката вино и му казах, че ще се забавим поне още час.
— Мислиш ли, че те е разбрал?
— Мисля, че не му пукаше.
— Бива. Твой ред е да стоиш на пост — каза Джайлс и се измъкна в коридора.
Стисна юмруци, за да накара ръцете си да спрат да треперят, и тъкмо да отвори вратата на гардеробната, когато му се стори, че чува глас отвътре. Замръзна, долепи ухо до вратата и се заслуша. Нужен му бе само миг да разбере кой е. За първи път наруши златното правило на Дженкинс и изтича по коридора, за да се присъедини към Тери.
— Какво стана?
Джайлс опря пръст на устните си. Вратата на гардеробната се отвори и от нея излезе майор Мюлер, закопчаваше си панталона. Наметна си шинела, погледна по коридора, за да се увери, че никой не го е забелязал, измъкна се през предната врата и изчезна в нощта.
— С коя? — попита Джайлс.
— Сигурно с Грета. Оправял съм я няколко пъти, но никога в гардеробната.
— Това не е ли поддържане на близки връзки с врага? — прошепна Джайлс.
— Само ако си офицер — отвърна Тери.
Наложи се да чакат само няколко секунди, преди вратата да се отвори отново. Леко зачервена, Грета излезе спокойно, без да си прави труда да проверява дали някой я е видял.
— Втори опит — каза Джайлс, тръгна бързо по коридора, отвори гардеробната и хлътна вътре миг преди друг офицер, адютантът, да излезе от трапезарията.
„Не завивай надясно, не завивай надясно“, замоли се Тери наум. Офицерът зави наляво, към тоалетната. Тери се замоли немецът да постави рекорд по дълго пикаене. Започна да брои секундите — и тогава вратата на гардеробната се отвори и в коридора излезе човек, който беше комендантът във всяко отношение, с изключение на името. Скрий се, замаха му трескаво Тери. Джайлс се мушна обратно в гардеробната и затвори вратата.
Адютантът излезе от тоалетната и Тери се уплаши, че ще отиде в гардеробната за шинела и фуражката си и ще открие Джайлс облечен като коменданта. Това щеше да означава край на играта преди още да е започнала. Адютантът обаче спря пред вратата на трапезарията, отвори я и изчезна вътре. Щом вратата се затвори, Тери се втурна по коридора, отвори гардеробната и откри Джайлс, облечен с шинел, с шал, ръкавици, висока фуражка и с палка в ръка. На челото му беше избила пот.
— Да се махаме, преди някой от двама ни да е получил инфаркт — каза Тери.
Напуснаха сградата по-бързо и от Мюлер и Грета.
— Спокойно — каза Джайлс, щом се озоваха навън. — Не забравяй, че ние сме единствените трезвени тук.
Уви шала около врата си, за да скрие доколкото може лицето си, нахлупи фуражката, стисна здраво палката и леко се прегърби, тъй като беше малко по-висок от коменданта.
Щом зърна приближаващия се Джайлс, шофьорът изскочи от колата и отвори задната врата. Джайлс беше репетирал изречението, което бе чувал полковникът да казва неведнъж на шофьора си, и докато се настаняваше отзад, нахлупи фуражката още повече и каза завалено:
— У дома, Ханс.
Докато сядаше зад волана, Ханс чу някакво щракане, което приличаше на затваряне на багажник, и погледна подозрително назад. Беше се объркал — комендантът просто почукваше с палката по прозореца.
— Какво чакаш, Ханс? — попита малко завалено Джайлс.
Ханс запали двигателя, превключи на първа и бавно потегли към портала. Някакъв сержант чу приближаването на колата и излезе от постройката. Опита се да вдигне бариерата и да отдаде чест едновременно. Джайлс вдигна палката си за поздрав и едва не избухна в смях, когато видя, че горните две копчета на куртката на стража са разкопчани. Полковник Шабакер никога не би оставил това без забележка, дори на Нова година.
Майор Форсдайк, отговорникът по разузнаването в комисията по бягствата, беше казал на Джайлс, че домът на коменданта е на три километра от лагера и че последните двеста метра са по тясна неосветена алея. Джайлс остана сгушен в края на задната седалка, където не можеше да бъде видян в огледалото, но веднага щом колата зави в алеята, се изправи, потупа шофьора по рамото с палката си и му нареди да спре.