Дерек Мичъл се качи на експреса от Темпъл Мийдс до Падингтън. Частният детектив отново работеше на пълна пара за стария си работодател, след като възнаграждението му се изплащаше на първо число и разходите му се възстановяваха срещу представена сметка. Хюго очакваше Мичъл да му докладва веднъж месечно за живота на фамилията Барингтън. Най-вече се интересуваше от делата на баща си, бившата си жена, Джайлс, Ема и дори Грейс, но си оставаше параноичен и относно Мейзи Клифтън и искаше Мичъл да му казва всичко, което прави — наистина всичко.
Мичъл пътуваше до Лондон с влак и двамата се срещаха в чакалнята при седми перон на гара Падингтън. Час по-късно детективът вземаше влака обратно до Темпъл Мийдс.
Именно благодарение на него Хюго знаеше, че Елизабет продължава да живее в Имението и че Грейс рядко се връща у дома, след като беше спечелила стипендия в Кеймбридж. Ема бе родила син, когото бе кръстила Себастиан Артър. Джайлс бе постъпил в Уесекския полк като редник и след основното обучение бе изпратен в офицерската школа.
Това изненада Хюго, който знаеше, че Джайлс е определен като негоден за военна служба от Глостърширския полк малко след началото на войната — подобно на баща си, той също имаше цветна слепота. Хюго бе използвал същия недъг, за да си спести мобилизирането през 1915 година.
Месеците минаваха и Олга започна да пита все по-често и по-често кога ще приключи разводът на Хюго. Той винаги се опитваше да създаде впечатление, че развръзката предстои в най-скоро време, но когато тя му каза, че ще е по-добре да се върне в апартамента си на Кадоган Скуеър, докато всичко не приключи официално и окончателно, той реши да предприеме нещо. Изчака още една седмица и й каза, че адвокатите му са започнали делото.
Последваха още няколко месеца домашна хармония. Не беше казал на Олга, че е освободил апартамента на Кадоган Скуеър в деня, когато се премести при нея. Ако тя го изхвърлеше, нямаше къде да живее.
Около месец по-късно Мичъл се обади и каза, че трябва спешно да се срещнат. Това беше крайно необичайно. Разбраха се да се видят на следващия ден в четири следобед на обичайното място.
Когато Мичъл влезе в чакалнята, Хюго вече седеше на една пейка, скрит зад новия брой на „Лондон Ивнинг Нюз“. Четеше за превземането на Тобрук от Ромел — не че можеше да открие мястото на картата. Продължи да чете, докато Мичъл не седна до него. Частният детектив говореше тихо и нито веднъж не погледна към Хюго.
— Реших, че ще искате да научите, че голямата ви дъщеря е постъпила на работа като сервитьорка в „Гранд Хотел“ под името мис Дикенс.
— Мейзи Клифтън не работи ли на същото място?
— Да, тя е управител на ресторанта и шефка на дъщеря ви.
Хюго не можеше да си представи защо й е притрябвало на Ема да работи като сервитьорка.
— Майка й знае ли?
— Би трябвало, защото Хъдсън я оставя на стотина метра от хотела всяка сутрин в пет и четирийсет и пет. Но не това е причината, поради която поисках да се срещнем.
Хюго обърна страницата на вестника и попадна на снимка на генерал Окинлек — стоеше пред палатката си насред пустинята и говореше на войската.
— Вчера сутринта дъщеря ви взе такси до пристанището. Носеше куфар. Качи се на пътническия кораб „Канзас Стар“, където е получила работа на рецепцията. Казала на майка си, че отива в Ню Йорк на гости при баба си Филис, която, доколкото ми е известно, е сестра на лорд Харви.
На Хюго щеше да му е много интересно да разбере как Мичъл се е добрал до тази информация, но още се опитваше да проумее защо Ема ще иска да започне работа на кораба, на който бе умрял Хари Клифтън. Нищо от чутото не изглеждаше смислено. Заръча на Мичъл да порови по-надълбоко и незабавно да му съобщи, ако успее да разбере какво е намислила Ема.
Малко преди да вземе обратния влак до Темпъл Мийдс Мичъл каза, че немските бомбардировачи са сринали напълно Броуд стрийт. Хюго не можеше да си представи защо това трябва да го интересува, докато Мичъл не му напомни, че именно на тази улица се бе намирало „При Тили“. Смяташе, че мистър Барингтън следва да е в течение, че около някогашното заведение на мисис Клифтън има промени. Хюго му благодари за информацията, без да показва, че тя представлява особен интерес за него.
Веднага щом се върна на Лаундс Скуеър, Хюго телефонира на мистър Прендъргаст от „Национална провинциална банка“.
— Предполагам, че се обаждате за Броуд стрийт — бяха първите думи на банкера.