Хари успя да зададе още няколко въпроса, преди автобусът най-сетне да спре пред портала на затвора. Имаше чувството, че за два часа би могъл да научи от Куин повече, отколкото от десет лекции в Оксфорд.
— Стой с мен — повтори Куин, докато тежките врати се отваряха.
Автобусът бавно мина през портала и се озова в скръбен пущинак, който никога не бе виждал градинар. Спряха пред огромна тухлена сграда с редици малки мръсни прозорци; през много от тях надничаха глави.
Десетима надзиратели се построиха в коридор, водещ чак до входа на затвора. Двама пазачи с карабини заеха позиции от двете страни на вратата на автобуса.
— Излизате по двойки — каза високо единият. — С пет минути интервал между всяка двойка. Никой да не мърда, докато не наредя.
Хари и Куин останаха в автобуса още час. Когато най-сетне дойде редът им, Хари погледна високите стени с бодлива тел, които обикаляха целия затвор. Дори световен рекордьор по овчарски скок не би могъл да избяга от Лейвънхам.
Тръгна с Куин към сградата. Спряха пред надзирател, седнал зад една маса. Беше облечен в лъснала от носене синя униформа с копчета, които не бяха лъскани от години, и изглеждаше така, сякаш вече е излежал поне една доживотна присъда. Усмихна се и каза:
— А, добре дошъл, Куин. Няма да намериш особени промени от последното ти посещение.
Куин се ухили.
— И аз се радвам да ви видя, мистър Мейсън. Ще бъдете ли така добър да пратите някое пиколо да отнесе багажа ми в обичайната ми стая?
— Не прекалявай, Куин — предупреди го Мейсън. — Иначе ще се изкуша да кажа на новия доктор, че не си епилептик.
— Но, мистър Мейсън, мога да го докажа с медицинско.
— Издадено от същия източник, от който е и дипломата ти за готвач, предполагам — изсумтя Мейсън и насочи вниманието си към Хари. — А ти кой си?
— Това е мой приятел, Том Брадшоу. Не пуши, не пие, не псува и не плюе — каза Куин още преди Хари да успее да отвори уста.
— Добре дошъл в Лейвънхам, Брадшоу — каза Мейсън.
— Всъщност, капитан Брадшоу — обади се Куин.
— Лейтенант — поправи го Хари. — Никога не съм бил капитан.
Куин погледна разочаровано протежето си.
— Новобранец ли си? — попита Мейсън и огледа Хари с по-голям интерес.
— Да, сър.
— Ще те сложа в блок А. След като се изкъпеш и вземеш затворническите си дрехи от склада, мистър Хеслер ще те отведе до килия триста двайсет и седем. — Мейсън отбеляза нещо в бележника си и се обърна към младия надзирател, който стоеше до него с палка в ръка.
— Има ли шанс да сме заедно с приятеля ми? — попита Куин, след като Хари се подписа в регистъра. — В края на краищата лейтенант Брадшоу може да има нужда от ординарец.
— Ти си последният, от когото има нужда — отвърна Мейсън.
Джебчията се наведе, измъкна от чорапа си сгъната банкнота и светкавично я пъхна в джоба на Мейсън.
— Куин също ще бъде в килия триста двайсет и седем — каза Мейсън на младшия надзирател.
Дори да беше видял банкнотата, Хеслер не го показа с нищо.
— След мен — бяха единствените му думи към двамата.
Куин забърза след Хари, преди Мейсън да е променил решението си.
Минаха по дълъг зелен коридор и спряха пред малка баня с две тесни дървени пейки, закрепени за стената и затрупани с използвани кърпи.
— Събличайте се и под душовете — нареди надзирателят.
Хари бавно свали костюма, елегантната кремава риза, колосаната яка и вратовръзката на ивици, които му беше осигурил мистър Джелкс с намерението да впечатли Аткинс. Проблемът бе, че беше избрал неподходящия съдия.
Още не беше развързал обувките си, а Куин вече се бе пъхнал под душа. Завъртя кранчето и върху оплешивяващата му глава неохотно закапа вода. Ирландецът взе парче сапун от пода и започна да се мие. Хари пристъпи под студената вода на единствения друг душ и Куин му подаде сапуна.
— Напомни ми да си поговоря с управата за качеството на услугите — каза Куин, докато вземаше една мокра кърпа с размерите на салфетка, за да се избърше.
Устните на Хеслер си оставаха все така свити.
— Обличайте се и след мен — нареди той още преди Хари да е успял да се насапуниса.
И отново тръгна с бърза крачка по коридора, сподирян от полуоблечения и все още мокър Хари. Спряха пред двойна врата с надпис СКЛАД. Хеслер почука енергично и отвори. Вътре ужасно отегчен надзирател бе опрял лакти на дълъг тезгях и пушеше свита на ръка цигара. Като видя Куин, се усмихна и каза: