— Да, чух, че теренът, където беше „При Тили“, може би е за продан.
— Цялата улица е за продан след бомбардировките — каза Прендъргаст. — Повечето търговци изгубиха бизнеса си, а тъй като сме във война, не могат да си поискат застраховките.
— Значи мога да взема терена на разумна цена?
— Честно казано, можете да вземете цялата улица на безценица. Всъщност, мистър Барингтън, ако разполагате със свободни пари, бих ви го препоръчал като умна инвестиция.
— При положение, че спечелим войната — напомни му Хюго.
— Признавам, че има известен риск, но печалбите могат да се окажат доста добри.
— За каква сума говорим?
— Мисля, че за терена на мисис Клифтън двеста паунда е приемлива цена. Тъй като половината търговци от улицата ползват моята банка, предполагам, че можете да купите целия бомбардиран район за около три хиляди. Все едно да играеш „Монополи“ с подправени зарове.
— Ще си помисля — каза Хюго и затвори. Не можеше да каже на Прендъргаст, че не разполага дори с изкуствените пари на „Монополи“.
Опита се да измисли по какъв начин да събере сумата, щом никой от обичайните му познати не беше склонен да му заеме дори петачка. Не можеше да иска още пари от Олга, освен ако не беше готов да се яви пред олтара с нея — нещо, за което и дума не можеше да става.
Щеше да изхвърли мисълта от главата си, ако случайно не се бе сблъскал с Тоби Дънстейбъл на едно от партитата на Арчи.
Тоби и Хюго бяха учили по едно време в Итън. Хюго не можеше да си спомни кой знае какво за Дънстейбъл, освен че редовно крадеше неща на по-малките момчета. Когато най-сетне го хванаха да вади банкнота от десет шилинга от едно шкафче, всички очакваха да го изключат. И най-вероятно щеше да стане точно така, ако Тоби не беше вторият син на граф Дънстейбъл.
Когато Хюго го попита как я кара, Тоби отговори доста мъгляво, че се занимава с покупко-продажби. Хюго сподели с него за възможностите за инвестиции, които предлагаше Броуд стрийт, но той като че ли не прояви особен интерес. Всъщност Хюго забеляза, че Тоби не откъсва поглед от диамантената огърлица, проблясваща на шията на Олга.
Тоби му подаде визитката си с думите:
— Друже, ако някога ти потрябват бързи пари, няма проблем, ако разбираш накъде бия.
Хюго разбираше накъде бие, но не прие чак толкова сериозно намека му, докато една сутрин на закуска Олга не го попита дали вече има насрочена дата за делото. Хюго я увери, че всичко ще стане в най-скоро време.
Излезе от къщата, отиде право в клуба, извади визитката на Тоби и му звънна. Разбраха се да се срещнат в една кръчма във Фулам, където седнаха в ъгъла, поръчаха си по един двоен джин и разговаряха как вървят военните действия в Близкия изток. Смениха темата едва когато бяха сигурни, че никой не ги подслушва.
— Трябва ми само ключ за апартамента — каза Тоби. — И точното място, където си държи бижутата.
— Това лесно може да се уреди — увери го Хюго.
— Единственото, което искам, друже, е двамата да ви няма достатъчно дълго, за да си свърша работата.
Когато на закуска Олга спомена, че би искала да види постановката на „Риголето“ в „Садлър Уелс“, Хюго предложи да вземе билети. При други обстоятелства щеше да измисли някакво извинение, но този път се съгласи с готовност и дори предложи след това да празнуват в „Савой“.
— Какво да празнуваме? — попита тя.
— Разводът ми — отвърна той.
Тя се хвърли в обятията му.
— Скъпа моя, само още шест месеца и ще бъдеш мисис Барингтън.
Извади малка кожена кутийка от джоба си и й предложи годежен пръстен, купен предишния ден от бижутерски магазин на Бърлингтън Аркейд с уговорката, че може да го върне, ако не бъде приет. Не че имаше намерение да го връща през следващата половин година. Тя го прие.
Операта сякаш се проточи цели три месеца вместо трите часа, както пишеше в програмата. Хюго обаче изтърпя геройски, тъй като знаеше, че Тоби ще се възползва добре от отпуснатото му време.
По време на вечерята в Речния салон Хюго и Олга обсъждаха къде ще прекарат медения си месец, тъй като нямаше да могат да пътуват в чужбина. Олга предпочиташе Бат, което бе малко по-близо до Бристол, отколкото му се харесваше на Хюго, но тъй като пътешествието така и нямаше да се случи, с радост се съгласи на предложението й.
В таксито на връщане до Лаундс Скуеър Хюго се запита колко ли време ще мине, преди Олга да открие, че диамантите й са изчезнали. Оказа се по-скоро, отколкото предполагаше, защото още с отварянето на вратата видяха, че всичко е обрано до шушка. По стените бяха останали само бели петна, показващи размерите на картините, които доскоро висяха там.