— Съжалявам — каза мистър Холкомби. — Защото според мен сте идеален кандидат. Аз лично ще водя повечето уроци и би ми доставило особено удоволствие да обучавам не друг, а майката на Хари Клифтън.
— Просто…
— Уроците ще са само по един час, два пъти седмично — продължи мистър Холкомби, който явно нямаше намерение да се отказва. — Часовете са вечерни и нищо не ви пречи да се откажете, ако решите, че това не е за вас.
— Много мило, че сте сетили за мен, мистър Холкомби. Може би друг път, когато не съм затрупана с толкова много неща.
Стана и се ръкува с учителя.
— Съжалявам, че не мога да ви помогна с вашия проблем, мисис Клифтън — каза той, докато я изпращаше към вратата. — Е, поне проблемът не е от неприятните.
— Благодаря, че ми отделихте от времето си, мистър Холкомби — отвърна Мейзи и си тръгна.
Навън спря и загледа таблото за обяви. Ужасно й се искаше да можеше да чете.
27.
Беше много притеснена, когато американската служебна кола спря пред Стил Хаус Лейн 27. Надяваше се, че съседите вече са затъмнили прозорците.
Докато слизаше по стълбището с новата червена копринена рокля с подплънки на раменете и стегната в кръста — подобни тоалети бяха много модни преди войната — видя, че майка й и Стан я зяпат през прозореца.
Шофьорът слезе и почука на вратата. Като че ли не беше сигурен, че това е правилният адрес. Но когато Мейзи отвори, моментално разбра защо майорът е поканил точно тази красавица на танцовата забава. Отдаде й елегантно чест и отвори задната врата на колата.
— Благодаря — каза тя. — Предпочитам да седя отпред.
След като потеглиха, попита шофьора откога работи за майор Мълхоланд.
— Откакто се помня, госпожо.
— Как така? — попита Мейзи.
— И двамата сме от Роли, Северна Каролина. Когато войната свърши, ще се върна у дома и ще продължа старата си работа във фабриката на майора.
— Не знаех, че майорът е собственик на фабрика.
— На няколко, госпожо. В Роли е известен като Краля на царевицата на кочан.
— Царевица на кочан? — повтори Мейзи.
— Такова нещо не сте виждали в Бристол, госпожо. За да оцениш наистина царевицата на кочан, тя трябва да е сварена, намазана с топящо се масло и изядена веднага — за предпочитане в Северна Каролина.
— И кой управлява фабриките, докато Кралят на царевицата на кочан се сражава с германците?
— Младият Джоуи, вторият му син. Сестра му Санди му помага.
— Значи има син и дъщеря?
— Двама сина и една дъщеря, госпожо, но за съжаление Майк младши беше убит на Филипините.
На Мейзи й се искаше да попита ефрейтора за съпругата на Майк старши, но реши, че младият войник може да се смути от въпроси по подобна тема, така че навлезе в по-безопасни води и го попита за родния му щат.
— Най-добрият от всичките четирийсет и осем — отвърна той и не спря да говори за Северна Каролина, докато не стигнаха до портала на базата.
Щом видя колата, дежурният незабавно вдигна бариерата и отдаде чест на Мейзи, докато минаваха през портала.
— Майорът нареди да ви отведа право в квартирата му, за да пийнете по нещо преди танците.
Колата спря пред малка сглобяема къща. Майк стоеше на прага да я посрещне. Мейзи скочи от колата преди шофьорът да успее да й отвори вратата и бързо тръгна към него. Той се наведе и я целуна по бузата.
— Влизай, скъпа, искам да те запозная с някои колеги. — Взе палтото й и добави: — Изглеждаш страхотно.
— Като някоя от вашите царевици на кочан ли? — попита тя.
— По-скоро като някоя от прасковите ни — отвърна той, докато я водеше към шумна стая, от която се чуваше смях и оживени разговори. — А сега да накараме всички да завиждат, защото ще открият, че съм с красавицата на бала.
Мейзи влезе в помещение, пълно с офицери и дамите им. Посрещнаха я повече от радушно и тя неволно се попита дали ако беше поканена на гости на английски майор от щаба на Уесекския полк на няколко километра по-нататък по пътя, щяха да я третират като равна.
Майк я запозна с всичките си колеги, в това число с командира на базата, който явно хареса избора му. Докато минаваше от група на група, Мейзи забеляза няколко снимки — по масите, лавиците за книги и над камината. Вероятно бяха снимки на жената на Майк и децата им.
Малко след девет гостите тръгнаха към гимнастическия салон, където беше забавата, но не и преди образцовият домакин да помогне на всички дами да облекат палтата си. Това даде на Мейзи възможност да разгледа по-внимателно снимката на прекрасната млада жена.