След като Майк излезе, Мейзи занесе сметката на Патрик. Той провери всичко и остави голям бакшиш.
— Заета ли си утре вечер? — попита и й отправи онази усмивка, която тя помнеше така добре.
— Да. Ще ходя на вечерно училище.
— Майтапиш се — не повярва Патрик.
— Ни най-малко. И не бива да закъснявам, защото е първият урок. — Мейзи не му каза, че все още не е решила окончателно дали да се захваща с вечерното училище, или не.
— В такъв случай ще трябва да го отложим за вторник — рече Патрик.
— Вече имам уговорка за вторник.
— Наистина ли? Или го казваш само за да се отървеш от мен?
— Не, ще ходя на театър.
— Тогава сряда? Или това е вечерта за решаване на уравнения?
— Не, тогава се учи писане на съчинение и се чете на глас.
— Четвъртък? — почти отчаяно попита Патрик.
— Да, в четвъртък съм свободна — каза Мейзи.
— Олекна ми — рече Патрик. — Вече бях започнал да си мисля, че ще трябва да остана втора седмица само за да си уредя среща.
Мейзи се разсмя.
— И какво си намислил?
— Мислех си като за начало да идем…
— Мисис Клифтън.
Мейзи се обърна и видя управителя на хотела, мистър Хърст, да стои зад нея.
— Когато приключите с клиента — каза той, — ще бъдете ли така добра да се отбиете в кабинета ми?
Мейзи си мислеше, че е действала дискретно, но сега се уплаши, че може я изхвърлят. Политиката на компанията стриктно забраняваше хората от персонала да фамилиарничат с клиентите. Именно по този начин беше изгубила предишната си работа и тогава въпросният клиент бе не друг, а Пат Кейси.
Беше благодарна, че Патрик се измъкна от ресторанта без нито дума повече, и след като провери касата, се яви в кабинета на мистър Хърст.
— Седнете, мисис Клифтън. Трябва да обсъдя с вас един наистина сериозен въпрос.
Мейзи седна и впи пръсти в облегалките на стола.
— Виждам, че сте имали още един натоварен ден.
— Сто четирийсет и двама клиенти — отвърна Мейзи. — Почти рекорд.
— Не зная как ще ви намеря заместник — рече той, след което добави: — Но тези решения се вземат от управата, а не от мен, нали разбирате. В случая съм безсилен.
— Но на мен работата ми харесва — каза Мейзи.
— Не се и съмнявам, но трябва да ви кажа, че в това отношение съм съгласен с управата.
Мейзи се отпусна, готова да приеме участта си.
— Оттам ясно дадоха да се разбере — продължи мистър Хърст, — че вече не искат да работите в ресторанта, и ми заръчаха да ви сменя колкото се може по-бързо.
— Но защо?
— Защото искат час по-скоро да постъпите в управата. Честно казано, Мейзи, ако беше мъж, вече щеше да управляваш някой от хотелите ни. Поздравления!
— Благодаря — отвърна Мейзи и веднага започна да си мисли за последствията.
— А сега да приключим с формалностите, става ли? — каза мистър Хърст, отвори чекмеджето на бюрото си и извади някакво писмо. — Ще трябва да го прочетеш внимателно. Вътре са подробностите около новата ти работа. След като го прочетеш, го подпиши, дай ми го и ще го върна в централата.
Именно тогава тя взе решението.
29.
Мейзи се боеше да не се покаже като глупачка.
Когато стигна училището, едва не се отказа — и щеше да го направи, ако не видя някаква друга жена, по-възрастна и от нея, да влиза в сградата. Тръгна след нея през вратата и по коридора и спря пред класната стая. Надникна вътре с надеждата да открие, че стаята е пълна и никой няма да я забележи. Имаше обаче само още седем души — двама мъже и пет жени.
Промъкна се в дъното на стаята и седна зад мъжете с надеждата, че ще стане невидима. Незабавно съжали за решението си — ако беше седнала до вратата, щеше да може да се измъкне по-лесно.
Наведе глава, когато вратата се отвори и в стаята влезе мистър Холкомби. Той зае мястото си зад бюрото пред черната дъска, подръпна реверите на дългата си черна роба и погледна надолу към учениците си. Усмихна се, когато забеляза мисис Клифтън на задния чин.
— Като начало ще напиша всички двайсет и шест букви от азбуката — започна той, — като ще искам да ги казвате, докато ги изписвам.
Взе парче тебешир и се обърна с гръб към класа. Написа буквата A на дъската и няколко гласа я произнесоха едновременно. Буквата B вече бе казана почти в хор, а при C се включиха всички, освен Мейзи. Когато учителят стигна до Z, Мейзи оформи буквата с устни, но без да я казва.