Майк и Мейзи излязоха от залата и се спуснаха до мрачното, но познато убежище, което се бе превърнало едва ли не в дом за любителите на театъра. Зрителите заеха всички налични места за представлението без билети.
— Не мога да кажа, че това е точно моята представа за среща — отбеляза Майк и постла сакото си на каменния под.
— Когато бях млада — каза Мейзи, докато се настаняваше, — мнозина младежи се опитваха да ме смъкнат тук долу, но ти си първият, който успя.
Майк се разсмя, а тя започна да драска нещо върху програмата.
— Поласкан съм — каза той и нежно я прегърна през раменете, когато земята започна да се тресе. Бомбите падаха убийствено близко. — Никога не си била в Америка, нали, Мейзи? — попита я, за да откъсне вниманието й от въздушното нападение.
— Никога не съм била и в Лондон — призна Мейзи. — Всъщност най-далечните места, до които съм стигала, са Уестън сюпър Меър и Оксфорд, а тъй като и двете пътувания се оказаха катастрофа, май е било по-добре да си остана у дома.
Майк отново се разсмя.
— С удоволствие бих ти показал Америка. Особено Юга.
— Май ще трябва да помолим немците да си вземат няколко дни почивка, преди да решим да го направим — отвърна Мейзи и в същото време сирената даде сигнал за отбой.
В убежището се чуха аплодисменти по случай края на неочаквания антракт, след което всички се върнаха в залата.
След като заеха местата си, на сцената излезе директорът и заяви:
— Представлението ще продължи без почивка. Но ако германците решат да ни навестят отново, ще се наложи да го отменим. Със съжаление трябва да ви съобщя, че няма да връщаме парите за билетите. Немски правила.
Неколцина зрители се разсмяха.
Секунди по-късно завесата отново се вдигна и Мейзи се унесе в историята. Когато актьорите се поклониха за последен път, цялата публика стана да ги поздрави не само за играта им, но и за поредната малка победа над Луфтвафе, както се изрази Майк.
— „Харви“ или „Пантри“? — попита той, докато вземаше програмата, на която всяка буква от заглавието на пиесата беше зачертана и написана отново отдолу, но в азбучен ред.
— „Пантри“ — отвърна Мейзи, която не искаше да признае, че е влизала в „Харви“ само веднъж в компанията на Патрик и през цялото време се оглеждаше с ужас, очаквайки да види дъщерята на лорд Харви Елизабет да вечеря с Хюго Барингтън.
Майк дълго разучава менюто, което изненада Мейзи, тъй като броят на предлаганите ястия бе оскъден. Обикновено той разказваше оживено за случки в базата или форта, както я наричаше, но не и тази вечер; нямаше го дори често повтаряното мърморене, че англичаните не разбират нищо от бейзбол. Мейзи започна да се притеснява да не би да му е лошо.
— Какво има, Майк? — попита тя.
Майк вдигна очи.
— Връщат ме в Щатите — каза й точно когато сервитьорът се появи да ги попита дали вече ще поръчат.
Чудесно подбран момент, помисли си Мейзи, но поне това й даваше малко време да помисли — и то не какво да избере за вечеря. След като поръчаха и сервитьорът ги остави, Майк опита отново.
— Назначават ме на канцеларска работа във Вашингтон.
Мейзи се наведе през масата и взе ръката му.
— Натиснах ги да ме оставят за още половин година… за да мога да съм с теб, но отхвърлиха молбата ми.
— Съжалявам да го чуя — рече Мейзи, — но…
— Моля те, Мейзи, не казвай нищо, защото и без това ми е трудно. Бог ми е свидетел, че мислих предостатъчно за това тази вечер.
Последва ново дълго мълчание.
— Давам си сметка, че се познаваме от съвсем кратко време, но чувствата ми не са се променили от първия ден, когато те видях.
Мейзи се усмихна.
— И се питах — продължи той, — надявах се, молех се, че може би ще се съгласиш да дойдеш в Америка с мен… като моя жена.
Мейзи изгуби дар слово.
— Страшно съм поласкана — успя най-сетне да каже, но не успя да измисли нищо друго.
— Разбира се, осъзнавам, че ще ти трябва време да си помислиш. Съжалявам, че разрухата на войната е несъвместима с изтънчеността на едно дълго ухажване.