— Кога заминаваш?
— В края на месеца. Така че ако кажеш да, можем да се оженим в базата и да отлетим за Америка като съпруг и съпруга. — Той се наведе и взе ръката й. — Никога през живота си не съм се чувствал толкова сигурен.
Сервитьорът отново се появи до масата.
— За кого беше кълцаният дроб?
Мейзи не можа да мигне през цялата нощ и когато на сутринта слезе на закуска, разказа на майка си за предложението на Майк.
— Изобщо не се замисляй — бе незабавният отговор на мисис Танкок. — Никога няма да ти се отвори по-добра възможност да започнеш нов живот. А и нека си го кажем направо — добави тя, като погледна с тъга към снимката на Хари над камината, — вече няма причина да оставаш тук.
Мейзи се канеше да изрази резервите си, но в същия момент Стан нахълта и викна:
— Слагайте да ям, че ще закъснея за работа.
— И не си мисли, че съм забравил за стотачката, която ми дължиш — подметна след Мейзи, докато тя излизаше.
Когато мистър Холкомби влезе в класната стая точно в седем вечерта, Мейзи седеше на първия ред.
Ръката й полетя нагоре няколко пъти през следващия час, сякаш бе досадна отличничка, която знае всички отговори и иска учителят да я забележи. Дори и да я забеляза, той не го показа с нищо.
— Можеш ли да идваш във вторник и четвъртък, Мейзи? — попита мистър Холкомби, докато вървяха с класа към кръчмата.
— Защо? — попита Мейзи. — Не съм ли достатъчно добра?
— Напротив — отвърна той. — Реших да те преместя в средния клас, преди тази тайфа да е получила комплекс за малоценност — добави, като кимна към съучениците й.
— Но няма ли да се озова в непознати води, Арнолд?
— Надявам се, макар да не се съмнявам, че до края на месеца ще наваксаш и тогава ще те преместя в класа за напреднали.
Мейзи не отговори, макар да знаеше, че скоро ще й се наложи да каже на Арнолд, че има други планове за края на месеца.
Отново останаха сами на бара и отново той я изпрати до Стил Хаус Лейн, само че този път, когато Мейзи извади ключа от чантата си, й се стори, че той се опитва да събере кураж да я целуне. Определено не. Нима си нямаше достатъчно проблеми за решаване?
— Питах се — каза той, — коя ли книга ще прочетеш най-напред.
— Няма да е книга — отвърна Мейзи, докато пъхаше ключа в ключалката. — А писмо.
30.
Патрик Кейси закусва, обядва и вечеря в ресторанта на хотела в понеделник, вторник и сряда.
Мейзи предположи, че ще я заведе на вечеря в „Плимсол Лайн“ с надеждата, че това ще събуди стари спомени. Не беше стъпвала в онова заведение, откакто Патрик беше изчезнал в Ирландия. Оказа се права — и за поканата, и за спомените.
Мейзи бе твърдо решена да не се съблазни отново от чара и красотата му и възнамеряваше да му каже за Майк и плановете им за бъдещето. Но с напредването на вечерта откри, че й е все по-трудно и по-трудно да повдигне темата.
— Е, как я караш, откакто за последно бях в Бристол? — попита Патрик, докато пиеха аперитивите си в бара. — Не че някой би могъл да пропусне факта, че въртиш най-добрия ресторант в града и в същото време успяваш да посещаваш вечерно училище.
— Да, всичко това ще ми липсва, когато… — тъжно започна тя.
— Когато какво? — попита Патрик.
— Курсът е само три месеца — каза Мейзи.
— Обзалагам се, че още след втория ти ще си онази, която ще води уроците — рече Патрик.
— Ами ти? С какво се занимаваше? — попита тя, когато метрдотелът дойде да им съобщи, че масата им е готова.
Патрик не отговори на въпроса й, докато не се настаниха в тихия ъгъл на салона.
— Сигурно помниш, че преди три години бях издигнат до заместник-управител на компанията, поради което трябваше да се върна в Дъблин.
— Не съм забравила защо трябваше да се върнеш в Дъблин — донякъде прочувствено рече Мейзи.
— На няколко пъти се опитвах да се върна в Бристол, но след избухването на войната това се оказа почти невъзможно. По-лошото бе, че не можех дори да ти пиша.
— Е, този проблем може да бъде решен в най-скоро бъдеще.
— Когато ще можеш да ми четеш в леглото.
— А как върви компанията ти в тези тежки времена? — попита Мейзи, за да насочи разговора към по-безопасна територия.
— Всъщност доста ирландски компании се справят доста добре покрай войната. Ирландия е неутрална и това ни дава възможност да поддържаме делови отношения и с двете страни.