Мейзи се усмихна. Само с една-единствена дума мистър Прендъргаст бе издал чии интереси защитава.
— Определено помислих — отвърна тя. — И ще ви бъда задължена, ако кажете на клиента си, че съм съгласна да продам терена за четиристотин паунда и нито пени по-малко.
Мистър Прендъргаст отвори уста.
— И тъй като има вероятност да напусна Бристол в края на месеца, може би ще бъдете така добър да му кажете, че моето щедро предложение ще важи само една седмица.
Мистър Прендъргаст затвори уста.
— Ще се опитам да мина по същото време другата седмица, за да ми кажете какво е решението на клиента ви. — Мейзи стана и му се усмихна сладко. — Приятен уикенд, мистър Прендъргаст.
Беше й трудно да се съсредоточи върху думите на мистър Холкомби — и то не само защото средният курс се оказа доста по-труден от началния, за чието напускане тя вече съжаляваше. Когато вдигаше ръка, то бе по-често за да зададе въпрос, вместо да отговаря.
Ентусиазмът на Арнолд относно работата му беше заразен и той имаше истински талант да накара всички да се чувстват равни и да направи така, че и най-незначителният принос да изглежда важен.
След двайсет минути преповтаряне на „основните неща“, както ги нарече, той каза на класа да обърне на с. 72 на „Малки жени“. Числата не бяха проблем за Мейзи и тя бързо намери нужната страница. След това мистър Холкомби вдигна една жена от третия ред и й каза да прочете първия абзац, докато останалите следяха всяко изречение дума по дума. Мейзи постави пръст в началото на страницата и се опитваше отчаяно да следва текста, но бързо се обърка.
Когато учителят помоли един възрастен мъж на първия ред да прочете отново същия откъс, Мейзи успя да различи някои от думите, но се молеше Арнолд да не я вдига. Въздъхна с облекчение, когато друг ученик бе поканен да прочете абзаца. След като четящият си седна, Мейзи наведе глава, но това не й помогна да се измъкне между капките.
— И накрая ще помоля мисис Клифтън да стане и да прочете същия абзац.
Мейзи се надигна неуверено от мястото си и се опита да се съсредоточи. Изрецитира целия абзац почти дума по дума, без нито веднъж да погледне към страницата. Нямаше нужда да го прави — от години й се налагаше да запомня дълги и сложни поръчки.
Когато си седна, мистър Холкомби й се усмихна топло и каза:
— Имате забележителна памет, мисис Клифтън. — Като че ли никой от останалите не схвана значението на думите му. — А сега бих искал да продължим с разглеждането на смисъла на някои думи от абзаца. Например на втория ред ще видите думата „обручване“, която вече е излязла от употреба. Може ли някой да ми даде по-модерен пример на дума със същото значение?
Няколко ръце се вдигнаха във въздуха и Мейзи щеше да е сред тях, ако не беше чула познатите тежки стъпки, приближаващи класната стая.
— Мис Уилсън — каза учителят.
— Годеж — каза мис Уилсън точно когато вратата се отвори с трясък и в стаята нахълта братът на Мейзи. Спря пред черната дъска и погледът му зашари от човек на човек.
— Какво ще обичате? — любезно попита мистър Холкомби.
— От теб нищо — рече Стан. — Дойдох да прибера онова, което ми се полага, така че си затваряй устата и си гледай работата, учителю, ако не искаш да си имаш неприятности.
Погледът му се спря върху Мейзи.
Мейзи беше решила да му каже на закуска, че ще трябва да изчакат още седмица, за да разберат дали ценният клиент на мистър Прендъргаст ще приеме контрапредложението й, но докато Стан вървеше решително към нея, разбра, че няма да успее да го убеди, че парите все още не са у нея.
— Къде са ми мангизите? — остро попита той.
— Още не съм ги взела — отвърна Мейзи. — Ще се наложи да изчакаш още седмица.
— Как пък не! — изръмжа Стан, сграбчи я за косата, при което тя изпищя от болка, и я измъкна от чина.
Докато я влачеше към вратата, класът седеше като хипнотизиран. Само един мъж застана на пътя му.
— Разкарай се, учителю.
— Мистър Танкок, съветвам ви да пуснете сестра си, освен ако не искате да си навлечете още по-големи неприятности от онези, които вече имате.
— От теб и от кого още? — изсмя се Стан. — Ако не се разкараш, ще те задавя със собствените ти зъби. Няма да ти е приятно, гарантирам ти.
Не видя летящия към слънчевия му сплит юмрук и се преви надве, така че можеше да бъде извинен, че не бе в състояние да посрещне втория удар в брадичката. Третият го просна на земята като отсечен дъб.