Старецът се усмихна, подръпна сакото си, намести очилата и се загледа в списъка въпроси в бележника си.
— Кой е капитан Джак Тарант, наричан понякога Стария Джак?
— Най-старият приятел на дядо ми. Участвали са заедно в Бурската война.
— Кой дядо по-точно?
— Сър Уолтър Барингтън.
Издателят кимна.
— Смятахте ли мистър Тарант за почтен човек?
— Абсолютно безукорен. Може да се каже, че той оказа най-голямо влияние върху живота на Хари.
— Но не е ли негова вината, че вие с Хари не сте женени?
— Този въпрос има ли отношение към темата? — незабавно се намеси Алистър.
— Подозирам, че след малко ще разберем — отвърна Гинзбърг, без да сваля поглед от Ема.
— Джак сметна, че е негов дълг да предупреди викария, че е възможно баща ми Хюго Барингтън да е баща и на Хари — със задавен глас каза Ема.
— Мистър Гинзбърг, нужно ли беше това? — озъби се Алистър.
— И още как — отвърна издателят. — Вече съм убеден, че авторът на тази книга е Хари Клифтън, а не Макс Лойд.
Ема се усмихна.
— Благодаря ви. Макар да не съм сигурна какво мога да направя по въпроса.
— Аз пък знам много добре какво ще направя по въпроса — рече Гинзбърг. — Като начало ще пусна колкото се може по-бързо редактирано издание с две основни промени — името на Хари Клифтън ще замести това на Макс Лойд на предната корица, а на задната ще има негова фотография… стига да притежавате такава, мис Барингтън.
— Имам няколко — отвърна Ема. — В това число и една на борда на „Канзас Стар“, докато влиза в пристанището на Ню Йорк.
— А, това обяснява и… — започна Гинзбърг.
— Но ако го направите — намеси се Алистър, — ще се отприщи истински ад. Джелкс ще заведе дело за клевета от името на клиента си и ще настоява за наказателни мерки.
— Да се надяваме — отвърна Гинзбърг. — Защото ако го направи, книгата моментално ще се върне на челно място в класациите и ще си остане там няколко месеца. Но ако не предприеме нищо, както и предполагам, това ще покаже, че той смята, че е единственият, който е виждал липсващата тетрадка, в която Хари Клифтън описва как се е озовал в Лейвънхам.
— Знаех си, че има и друга — обади се Ема.
— Определено има, и вашето споменаване на „Канзас Стар“ ме накара да осъзная, че ръкописът, който Макс Лойд ми изпрати като начални глави на „Сгрешена самоличност“, е просто разказ за случилото се с Хари Клифтън, преди да бъде осъден за престъпление, което не е извършил.
— Ще ми позволите ли да го прочета? — попита Ема.
Още щом влезе в кабинета на Алистър, Ема разбра, че е станало нещо лошо. Познатата приветлива усмивка бе заместена от намръщено чело.
— Няма да ми позволят да видя Хари, нали? — попита тя.
— Да — каза Алистър. — Молбата е отхвърлена.
— Но защо? Ти каза, че имам пълното право да му отида на свиждане.
— Сутринта се обадих на директора и му зададох абсолютно същия въпрос.
— И какво отговори той?
— Можеш да го чуеш лично, защото записах разговора — отвърна Алистър. — Слушай внимателно, защото в думите му има три важни следи.
И без да каже нищо повече, се наведе и натисна копчето на магнетофона „Грундиг“. Двете ролки се завъртяха.
— Поправително заведение Лейвънхам.
— Бих искал да разговарям с директора.
— Кой го търси?
— Алистър Стюарт. Адвокат от Ню Йорк.
Мълчание, последвано от сигнал за свободно. Отново мълчание, този път по-дълго.
— Свързвам ви, сър.
Ема седеше на ръба на стола.
— Добро утро, мистър Стюарт — разнесе се гласът на директора. — Аз съм директор Суонсън. С какво мога да ви бъда полезен?
— Добро утро, мистър Суонсън. Преди десет дни приготвих молба от име на моя клиентка, мис Ема Барингтън, да й бъде позволено в качеството на близка да се види при първа възможност с Томас Брадшоу. Тази сутрин получих писмо от кабинета ви, че молбата е отхвърлена. Не намирам никакво законово основание за…
— Мистър Стюарт, молбата ви беше разгледана по обичайния начин, но не мога да удовлетворя искането ви, тъй като мистър Брадшоу вече не се намира в нашето заведение.
Отново настъпи дълго мълчание, макар Ема да виждаше, че ролките продължават да се въртят.
— И в коя институция е преместен? — попита накрая Алистър.
— Нямам право да разкривам подобна информация, мистър Стюарт.