Когато излезе от асансьора на четвъртия етаж, видя Бил Фрамптън да крачи напред-назад по коридора пред кабинета му с червена папка под мишница. Но пък Хюго и без това беше възнамерявал да го кара да чака.
— Добро утро, Хюго — каза Фрамптън.
Хюго мина покрай него, без да му отговори.
— Добро утро, мис Потс — каза на старата си секретарка, сякаш изобщо не беше отсъствал. — Ще ти кажа кога съм готов да се видя с мистър Фрамптън — добави и влезе в кабинета.
Седна на бюрото на баща си — все още мислеше за него като за бюро на баща си и се запита колко ли дълго ще остане това чувство — и започна да чете „Таймс“. След влизането на американците и руснаците във войната много повече хора започваха да вярват в победата на Съюзниците. Накрая остави вестника и нареди:
— Извикайте мистър Фрамптън, мис Потс.
Изпълнителният директор влезе в кабинета на президента с усмивка на лице и каза:
— Добре дошъл отново, Хюго.
Хюго го изгледа безизразно и отвърна:
— Господин президент.
— Извинете, господин президент — каза мъжът, който бе член на борда на „Барингтънс“ още от времето, когато Хюго ходеше по къси панталонки.
— Бих искал да ме запознаете с финансовото състояние на компанията.
— Разбира се, господин президент. — Фрамптън отвори червената папка, която носеше, и тъй като президентът не му беше предложил да седне, остана прав.
— Баща ви — започна той — успя да преведе разумно компанията през тежките времена и въпреки няколкото удара, сред които и нощните бомбардировки на германците в началото на войната, с помощта на държавни поръчки успяхме да издържим на бурята и би трябвало да сме в добра форма след края на този ужасен конфликт.
— Прескочете глупостите и говорете по същество — нареди му Хюго.
— Миналата година — продължи директорът, като обърна една страница, — компанията излезе с печалба от трийсет и седем хиляди и четиристотин паунда и десет шилинга.
— Не бива да забравяме и десетте шилинга, нали така — отбеляза Хюго.
— Баща ви мислеше точно по същия начин — каза Фрамптън, без да долови сарказма.
— А тази година?
— Резултатите от полугодието показват, че можем да разчитаме на същите резултати като миналогодишните, а може би дори и на по-добри.
Обърна на следващата страница.
— Колко свободни места има в момента в борда? — попита Хюго.
Внезапната смяна на темата свари Фрамптън неподготвен и той трябваше да обърне няколко страници, преди да отговори.
— Три. За съжаление, лорд Харви, сър Дерек Сенклер и капитан Хейвънс напуснаха след смъртта на баща ви.
— Радвам се да го чуя — каза Хюго. — Спестяват ми труда да ги изхвърля лично.
— Да смятам ли, господин президент, че не желаете да записвам думите ви в отчета за срещата?
— Изобщо не ми пука дали ще го направите, или не — отвърна Хюго.
Изпълнителният директор сведе глава.
— А вие кога се пенсионирате? — зададе следващия си въпрос Хюго.
— След два месеца навършвам шейсет, но ако предвид обстоятелствата смятате…
— Какви обстоятелства?
— Тъй като тепърва прохождате, така да се каже, вероятно ще можете да ме убедите да остана още една-две години.
— Браво на вас — рече Хюго и изпълнителният директор се усмихна за втори път тази сутрин. — Но недейте да се натоварвате заради мен. Два месеца ме уреждат напълно. Какво е най-голямото предизвикателство пред нас в момента?
— Наскоро кандидатствахме за голяма държавна поръчка да заемем търговския си флот на Военноморските сили — каза Фрамптън, след като се окопити. — Не сме фаворитите, но мисля, че баща ви се представи доста добре, когато инспекторите посетиха компанията в началото на годината, така че вероятно ни разглеждат като сериозен кандидат.
— Кога ще разберем резултатите?
— Боя се, че няма да е скоро. Държавните служители не са пригодени за високи скорости — добави той и се разсмя на собствената си шега. — Освен това ви подготвих няколко доклада, за да бъдете в течение за първата ви среща на борда утре.
— Не мисля да свиквам много срещи на борда — каза Хюго. — Вярвам в едноличното ръководство, вземането на решения и отстояването им. Все пак можете да оставите докладите на секретарката ми. Ще ги прегледам, когато намеря време.
— Както желаете, господин президент.