Секунди след като Фрамптън напусна кабинета му, Хюго също излезе и докато минаваше покрай бюрото на мис Потс, каза:
— Отивам в банката.
— Да се обадя ли на мистър Прендъргаст, че желаете да се срещнете с него? — попита секретарката, докато бързаше след него по коридора.
— Категорично не — отвърна Хюго. — Искам да го изненадам.
— Имате ли някакви поръчки за мен, докато отсъствате, сър Хюго? — попита мис Потс, докато той влизаше в асансьора.
— Да. Като се върна, искам табелата на вратата да е сменена.
Мис Потс се обърна и погледна към вратата на кабинета. Върху златната табела пишеше Сър Уолтър Барингтън, президент.
Вратата на асансьора се затвори.
Докато влизаше в центъра на Бристол, Хюго си мислеше, че първите му няколко часа като президент са минали повече от чудесно. Най-сетне всичко в света беше така, както трябваше да бъде. Паркира луксозната си кола пред „Национална провинциална банка“ на Корн стрийт, наведе се и взе от пода една кутия за обувки.
Влезе в банката, мина покрай рецепцията и тръгна право към кабинета на управителя. Почука небрежно и влезе. Стреснатият мистър Прендъргаст скочи на крака, а Хюго сложи кутията на бюрото му, разположи се в креслото срещу него и каза:
— Надявам се, че не съм прекъснал нещо важно.
— Разбира се, че не, сър Хюго — отвърна Прендъргаст, взираше се в кутията. — За вас съм на разположение по всяко време.
— Радвам се да го чуя, Прендъргаст. Какво ще кажете като за начало да ми кажете докъде стигнаха нещата с Броуд стрийт?
Банкерът забърза през стаята, отвори един шкаф и извади от него дебела папка. Постави я на бюрото и започна да прелиства страниците.
— А, да — каза накрая. — Точно това търсех.
Хюго барабанеше нетърпеливо с пръсти по облегалката на креслото.
— От всички двайсет и два обекта, които прекратиха дейността си на Броуд стрийт от началото на бомбардировките, седемнайсет вече приеха предложението ви за двеста паунда или по-малко за терените — Роланд цветарят, Бейтс касапинът, Мейкпийс…
— А мисис Клифтън? Тя прие ли предложението ми?
— За жалост не, сър Хюго. Мисис Клифтън каза, че няма да се съгласи на по-малко от четиристотин паунда, и ви даде срок до идния петък да приемете предложението й.
— Виж я ти проклетницата. Е, можете да й кажете, че двеста паунда е последното ми предложение. Тази жена никога не е имала на свое име и пукнат петак, така че не вярвам, че ще ни се наложи да чакаме твърде дълго, преди да се вразуми.
Прендъргаст се покашля леко по онзи начин, който Хюго помнеше много добре.
— Ако успеете да купите всички терени на улицата, с изключение на този на мисис Клифтън, четиристотин паунда могат да се окажат доста разумна цена.
— Тя блъфира. Достатъчно е просто да изчакаме.
— Щом казвате.
— Казвам. А и без това познавам подходящия човек, който да я убеди, че ще е по-разумно да се съгласи на двеста паунда.
Прендъргаст не изглеждаше особено убеден, но се задоволи да попита само:
— Мога ли да ви помогна с нещо друго?
— Да — каза Хюго и отвори кутията за обувки. — Можете да депозирате тези пари в личната ми сметка и да издадете нова чекова книжка.
— Разбира се, сър Хюго — отвърна Прендъргаст. — Ще ги преброя и ще ви издам разписка и чекова книжка.
— Но ще трябва и да изтегля незабавно една част, защото съм хвърлил око на една „Лагонда“ V12.
— Победителката от Льо Ман — каза Прендъргаст. — Но пък вие винаги сте били пионер в тази област.
Хюго се усмихна и стана.
— Обадете ми се веднага щом мисис Клифтън осъзнае, че ще получи само двеста лири и нито пени повече.
— Стан Танкок още ли работи при нас, мис Потс? — попита Хюго, когато се върна в кабинета си.
— Да, сър Хюго — отвърна секретарката му и влезе след него в кабинета. — Работи като товарач на пристанището.
— Искам да го видя незабавно — каза президентът и се пльосна в креслото си зад бюрото.
Мис Потс забързано излезе.
Хюго се загледа в натрупаните по бюрото папки, които би трябвало да прочете преди следващата среща на борда. Отвори най-горната — списък на исканията на трейдюниона след последната им среща с управата. Беше стигнал до точка четири (две седмици годишна платена отпуска), когато на вратата се почука.
— Танкок е тук, господин президент.