Следващия път, когато вратата се отвори, в килията влязоха двама полицаи и го заведоха в някаква стая, където го очакваше Бен Уиншоу, юрисконсултът на „Барингтън Шипинг Лайн“.
— Ужасно съжалявам, господин президент.
Хюго поклати примирено глава и попита:
— Какво следва от тук нататък?
— Началникът на участъка ми каза, че след няколко минути ще повдигнат обвинение срещу вас. След това ще бъдете отведен в съда, където ще се явите пред съдията. Трябва само да пледирате невинен. Началникът ясно посочи, че ще се противопоставят на всяко искане за пускане под гаранция и ще посочат пред съдията, че сте били арестуван при опит да напуснете страната с куфар, съдържащ осемстотин паунда. Боя се, че пресата ще го отрази.
Останаха да седят в стаята и да чакат появата на началника. Юрисконсултът предупреди Хюго, че трябва да е готов да прекара няколко седмици в затвора преди началото на процеса. Предложи имената на четирима кралски съветници, които биха могли да бъдат ангажирани да го защитават. Тъкмо се бяха спрели върху сър Гилбърт Грей, когато вратата се отвори и в стаята влезе някакъв сержант.
— Свободен сте да си вървите, сър — каза той, сякаш Хюго бе извършил някакво дребно пътно нарушение.
Случилото се бе удостоено само с един малък абзац на страница 9 на „Бристол Ивнинг Нюз“: „Почитаемият Тоби Дънстейбъл, втори син на единайсетия граф Дънстейбъл, умря от сърдечен удар в ареста на полицейския участък в Уимбълдън“.
По-късно Дерек Мичъл успя да попълни белите петна в историята.
Графът бе посетил сина си в килията само два часа преди Тоби да посегне на живота си. Дежурният полицай чул остра размяна на реплики между баща и син, по време на която графът непрекъснато повтарял думи като „чест“, „фамилна репутация“ и „достойна постъпка в ситуация като тази“. По време на дознанието в Наказателния съд в Уимбълдън съдията попита въпросния полицай дали по време на посещението на графа не е виждал между двамата да се предават някакви хапчета.
— Не, сър — отвърнал той. — Не видях.
По-късно същия следобед Наказателният съд бе оповестил заключението си, че става въпрос за смърт поради естествени причини.
37.
— Мистър Прендъргаст ви търси няколко пъти тази сутрин, господин президент — каза мис Потс, докато вървеше след сър Хюго в кабинета. — Последния път настоя, че било спешно.
Дори да беше изненадана да види президента небръснат и облечен във вълнен костюм, с който сякаш бе спал, не го показа с нищо.
Първата мисъл на Хюго бе, че Прендъргаст го търси спешно, за да му каже, че сделката за Броуд стрийт е пропаднала и че банката си иска обратно осемстотинте лири. Нямаше да е зле банкерът да премисли.
Мис Потс погледна бележника си.
— Танкок също мина и каза, че имал новини, които бихте искали да чуете.
Президентът не каза нищо.
— Но най-важното — продължи тя — е писмото, което оставих на бюрото ви. Според мен трябва да го прочетете незабавно.
Хюго започна да чете писмото още преди да седне. После го прочете за втори път, но пак не можеше да повярва. Погледна секретарката си.
— Моите поздравления, сър — каза тя.
— Свържете ме с Прендъргаст — отсече Хюго. — После искам да се видя с изпълнителния директор и с Танкок, в този ред.
— Да, господин президент — отвърна мис Потс и излезе забързано.
Докато чакаше да бъде свързан с Прендъргаст, Хюго прочете за трети път писмото от министъра на корабоплаването.
Уважаеми сър Хюго,
За мен е удоволствие да ви съобщя, че „Барингтън Шипинг“ спечели договора за…
Телефонът на бюрото му иззвъня.
— Мистър Прендъргаст — каза мис Потс.
— Добро утро, сър Хюго. — В гласа на Прендъргаст отново се долавяше уважение. — Реших, че сигурно ще искате да знаете, че мисис Клифтън най-сетне се съгласи да продаде терена си на Броуд стрийт за хиляда паунда.
— Но аз вече подписах договор за продажба на останалите терени на „Юнайтед Доминиън“ за четири хиляди.
— Въпросният договор е все още на бюрото ми — каза Прендъргаст. — За тяхно съжаление и за ваше щастие най-ранният час за среща с мен, на който можеха да се съгласят, е десет сутринта. Така че след като успях да уверя „Юнайтед Доминиън“, че притежавате и терена на мисис Клифтън, както и документите за всички други парцели на улицата, те написаха чек за цялата сума. Четирийсет хиляди паунда.