— Майка ти става като за начало, макар че тя е може би последният човек на света, който все още вярва на приказките ти.
Хюго скочи от мястото си, но Олга дори не трепна, а продължи:
— А ако не успея да убедя нея, следващата ми спирка би могла да е Имението, където ще седна на следобеден чай с бившата ти съпруга и ще си поговорим за факта, че се е развела с теб много преди да те срещна.
Хюго заобиколи бюрото, но това не спря Олга.
— А ако Елизабет не си е у дома, винаги мога да се отбия до замъка Мългелри и да представя на лорд и лейди Харви поредното ти отроче.
— И си мислиш, че ще ти повярват?
— Защо да не ми повярват?
Хюго пристъпи напред и спря само на няколко сантиметра от нея, но Олга още не беше приключила.
— И накрая мисля, че трябва да посетя и Мейзи Клифтън. Жена, на която се възхищавам, защото ако всичко, което съм чувала за нея…
Хюго я сграбчи за раменете и я разтресе. Остана изненадан, че тя изобщо не направи опит да се защити.
— Чуй ме, чифутко такава! — изкрещя той. — Ако дори посмееш да намекнеш на някого, че съм баща на това копеле, ще направя живота ти толкова мизерен, че ще ти се иска гестапо да те бяха замъкнали в някой концлагер заедно с родителите ти.
— Вече не можеш да ме уплашиш, Хюго — някак примирено рече Олга. — В живота ми остана само един стремеж — да се погрижа да не ти се размине за втори път.
— За втори път ли? — повтори Хюго.
— Да не мислиш, че не знам за Хари Клифтън и правата му върху фамилната титла?
Хюго я пусна и отстъпи крачка назад. Личеше му, че е потресен.
— Клифтън е мъртъв. Погребан в морето.
— Знаеш, че е жив, Хюго, колкото и да ти се иска всички останали да вярват, че не е.
— Но откъде знаеш, че…
— Зная, защото се научих да мисля като теб, да се държа като теб — и което е по-важно, да действам като теб. И точно затова реших и аз да наема частен детектив.
— Но това би трябвало да ти отнеме години… — започна Хюго.
— Не и ако попаднеш на човек, който е без работа и чийто единствен клиент е избягал за втори път и не му е плащал от половин година.
Олга се усмихна, когато Хюго сви юмруци — сигурен знак, че думите й са попаднали в целта. Не трепна дори когато той вдигна ръка.
Първият удар се стовари в лицето й и тя залитна назад, посягайки към счупения си нос, но в следващия миг вторият удар се заби в корема й и тя се преви на две.
Хюго се разсмя и вдигна ръка да я удари трети път, но краката на Олга се подкосиха и тя се свлече на пода като кукла, чиито конци внезапно са били прерязани.
— Сега знаеш какво те чака, ако направиш глупостта да ми досаждаш отново — извика Хюго. — И ако не искаш още бой, разкарай се оттук, докато все още можеш. И си замъкни копелето обратно в Лондон.
Олга бавно се надигна на колене. От носа й течеше кръв. Опита се да се изправи, но беше толкова слаба, че залитна напред и не падна само защото успя да се вкопчи в ръба на бюрото. Спря за момент и пое дълбоко дъх. Очите й се взряха в нещо дълго, тънко и сребристо, което блестеше в кръга светлина, хвърлян от настолната лампа.
— Чу ли какво казах? — изрева Хюго, пристъпи напред, сграбчи я за косата и рязко дръпна главата й назад.
С цялата сила, която успя да събере, Олга рязко изрита и заби токчето на обувката си в слабините му.
— Кучка! — изрева Хюго, но пусна косата й и отстъпи, което й даде миг да грабне ножа за писма и да го скрие в ръкава си. Обърна се към мъчителя си.
Хюго отново тръгна към нея. Грабна от страничната маса един тежък стъклен пепелник и го вдигна високо, твърдо решен да й нанесе удар, от който тя нямаше да се съвземе така лесно.
Тя измъкна ножа, сграбчи го с две ръце и насочи острието към сърцето му. Хюго се опита да се извърне, препъна се, изгуби равновесие и политна тежко към нея.
Последва миг тишина, а после той бавно се свлече на колене и нададе писък, който би събудил цялата преизподня. Олга го гледаше как сграбчва дръжката на ножа за писма. Стоеше като хипнотизирана, сякаш гледаше филм на забавен кадър. След секунди, които й се сториха цяла вечност, Хюго рухна в краката й.
Олга се взираше в ножа. Острието се беше забило в гърлото му и стърчеше отзад, от раната пръскаше кръв като от повреден пожарен кран.
— Помогни ми — изстена Хюго.
Олга коленичи до него. Хвана ръката на човека, когото някога бе обичала.
— С нищо не мога да ти помогна, скъпи. Но пък и никога не съм могла.