Дишането му ставаше накъсано. Олга се наведе, за да е сигурна, че ще чуе всяка нейна дума.
— Остават ти само няколко секунди живот — прошепна тя. — Не бих искала да влезеш в гроба, без да знаеш подробностите от последния доклад на Мичъл.
Хюго направи последен опит да заговори. Устните му се раздвижиха, но от устата му не излязоха никакви думи.
— Ема е намерила Хари — каза Олга. — И зная, че ще се зарадваш да разбереш, че той е жив и здрав. — Погледът на Хюго не се откъсваше от нея, докато тя се навеждаше все по-близо и по-близо, докато устните й едва не докоснаха ухото му. — И той се връща в Англия, за да вземе полагащото му се наследство.
Едва след като ръката на Хюго се отпусна безжизнено, тя добави:
— А, пропуснах също да ти кажа, че се научих и да лъжа като теб.
На следващия ден „Бристол Ивнинг Поуст“ и „Бристол Ивнинг Нюз“ излязоха с различни заглавия на първите страници.
„Сър Хюго Барингтън прободен смъртоносно“ — гласеше голямото заглавие на „Поуст“, докато „Нюз“ предпочете да открие броя си с „Неизвестна жена се хвърля под лондонския експрес“.
Единствено главен полицейски инспектор Блейкмор, началникът на местния отдел за криминални разследвания, успя да се досети за връзката между двете събития.
Ема Барингтън
1942
38.
— Добро утро, мистър Гинзбърг — каза Сефтън Джелкс и стана зад бюрото си. — За мен е истинска чест да се срещна с човека, който издава Дороти Паркър и Греъм Грийн.
Гинзбърг кимна и стисна ръката му.
— И с вас, мис Барингтън — обърна се Джелкс към Ема. — Много се радвам да ви видя отново. Тъй като вече не представлявам мистър Лойд, надявам се, че можем да бъдем приятели.
Ема се намръщи и седна, като остави протегнатата ръка на адвоката да увисне във въздуха. След като се настаниха, Джелкс продължи:
— Може би трябва да започна тази среща, като кажа, че според мен ще си струва тримата да се съберем за една открита и честна дискусия и да видим дали е възможно да намерим решение на нашия проблем.
— На вашия проблем — поправи го Ема.
Мистър Гинзбърг нацупи устни, но премълча.
— Сигурен съм — продължи Джелкс, като насочи вниманието си към Гинзбърг, — че ще искате да постъпите по най-добрия за всички ни начин.
— А този път това включва ли и Хари Клифтън? — попита Ема.
Гинзбърг се обърна към нея и я изгледа неодобрително.
— Да, мис Барингтън — каза Джелкс. — Всяко споразумение, до което евентуално можем да стигнем, със сигурност ще засяга мистър Клифтън.
— Също като миналия ли път, мистър Джелкс, когато сте си тръгнали точно когато е имал най-много нужда от вас?
— Ема — укорително се обади Гинзбърг.
— Следва да отбележа, мис Барингтън, че аз просто изпълнявах заръките на клиента си. Мистър и мисис Брадшоу ме увериха, че човекът, когото представлявам, е техният син, и аз нямах причина да се съмнявам в думите им. И, разбира се, не допуснах Том да бъде съден за…
— А после оставихте Хари да се оправя сам.
— В своя защита ще кажа, мис Барингтън, че когато най-сетне установих, че Том Брадшоу е всъщност Хари Клифтън, той ме умоляваше да продължа да го представлявам, тъй като не искаше вие да откриете, че е още жив.
— Това не е версията на Хари за случилото се — каза Ема и като че ли съжали за думите си веднага щом ги изрече.
Гинзбърг не се опита да скрие недоволството си. Изглеждаше като човек, който осъзнава, че е изиграл коза си твърде рано.
— Разбирам — рече Джелкс. — От малкото ви избухване трябва да заключа, че сте чели и по-ранната тетрадка?
— До последната дума — отвърна Ема. — Затова можете да престанете да се преструвате, че сте действали единствено в интерес на Хари.
— Ема — твърдо рече Гинзбърг, — трябва да се научите да не приемате нещата толкова лично и да се опитате да видите по-голямата картина.
— В която водещ нюйоркски адвокат се озовава в затвора за фалшифициране на доказателства и пречене на правосъдието ли? — отвърна Ема, без да откъсва нито за миг поглед от Джелкс.
— Моите извинения, мистър Джелкс — каза Гинзбърг. — Младата ми приятелка направо не е на себе си, когато стане дума за…
— И още как — почти извика Ема. — Защото мога да ви кажа точно какво би сторил този човек — тя посочи Джелкс, — ако Хари беше отишъл на електрическия стол. Щеше лично да дръпне шалтера, ако смяташе, че така ще спаси собствената си кожа.