„Мога да ви кажа — твърдеше Коловски, — че дотук са издали само скучните части. Само изчакайте да прочетете какво се е случило с Хари Клифтън, преди да пристигне в Лейвънхам.“
Историята гръмна в 18:00 ч. източно време и когато на следващата сутрин влезе в кабинета си, мистър Гинзбърг беше получил над сто телефонни обаждания.
Джелкс прочете интервюто в „Тайм“, докато пътуваше към Уолстрийт. Когато излезе от асансьора на двайсет и втория етаж, пред кабинета му го чакаха трима от съдружниците.
39.
— Кое да е първо? — попита Филис, държеше две писма. — Добрата новина или лошата?
— Добрата — без колебание отвърна Ема, докато размазваше масло по препечената филийка.
Филис остави едното писмо на масата, нагласи пенснето си и зачете другото:
Скъпа мисис Стюарт,
Току-що приключих „Дневникът на един осъден“ от Хари Клифтън. В днешния брой на „Уошингтън Поуст“ има великолепно представяне на книгата, което завършва с въпроса какво се е случило с мистър Клифтън, след като преди седем месеца е напуснал затвора Лейвънхам, където е излежал само една трета от присъдата си.
Поради причини, засягащи националната сигурност, не съм в състояние да навлизам в допълнителни детайли. Надявам се, че ще ме разберете.
Ако желае допълнителна информация относно лейтенант Клифтън, мис Барингтън, за която научих, че живее при Вас, е добре дошла да се свърже с този кабинет и аз с радост ще си уговоря среща с нея.
Доколкото това не нарушава Закона за държавната тайна, позволете да добавя колко много ми хареса дневникът на лейтенант Клифтън. Ако може да се вярва на слуховете в днешния брой на „Ню Йорк Поуст“, с нетърпение очаквам да науча какво се е случило с него, преди да бъде изпратен в Лейвънхам.
Искрено Ваш,
Филис вдигна поглед и видя Ема да подскача като някаква тийнейджърка на концерт на Синатра. Паркър наля на мисис Стюарт втора чаша кафе, сякаш не се случваше нищо необичайно.
Внезапно Ема замръзна и попита:
— А лошата новина?
Филис взе другото писмо.
— Това е от Рупърт Харви. Втори братовчед, изваден от списъка на роднините.
Ема се изкиска в шепа. Филис я изгледа критично над пенснето си.
— Не се подигравай, дете. Да си член на голям клан си има своите преимущества, както скоро ще разбереш.
Скъпа братовчедке Филис,
Радвам се да получа вести от теб след толкова време. Беше много мило от твоя страна да насочиш вниманието ми към „Дневникът на един осъден“ от Хари Клифтън. Книгата ми достави огромно удоволствие. Братовчедката Ема явно е невероятна млада лейди.
За мен ще е удоволствие да помогна на Ема в нейната дилема. Във връзка с това — посолството има самолет, който ще лети до Лондон идния четвъртък, и посланикът се съгласи мис Барингтън да пътува с него и екипа му.
Ако Ема бъде така добра да се отбие през кабинета ми в четвъртък сутринта, ще се погрижа да подготвя всички необходими документи. Моля да й напомниш да не забрави паспорта си.
Искрено твой,
Филис сгъна писмото и го прибра в плика.
— И каква е лошата новина? — попита Ема.
Филис сведе глава, тъй като не одобряваше демонстрацията на емоции.
— Нямаш представа колко много ще ми липсваш, детето ми — тихо рече тя. — Ти си дъщерята, която никога не съм имала.
— Подписах договора тази сутрин — каза Гинзбърг и вдигна чашата си.
— Поздравления — рече Алистър и всички на масата вдигнаха чаши.
— Моля за извинение, но май аз съм единствената, която не разбира нищо — каза Филис. — Щом сте подписали договор, който не позволява на издателството ви да публикува по-ранната работа на Хари Клифтън, какво точно празнуваме?
— Фактът, че тази сутрин внесох сто хиляди долара на Сефтън Джелкс по сметката на фирмата — отвърна Гинзбърг.
— А аз получих чек за двайсет хиляди долара от същия източник — каза Ема. — Колкото е авансът на Лойд за работата на Хари.
— Не забравяй също и чека за десет хиляди за мисис Клифтън, който ти не взе, но аз се погрижих за него — напомни й Гинзбърг. — Честно казано, в крайна сметка всички спечелихме от това, а след подписването на договора хубавите неща тепърва предстоят за следващите петдесет години.