— Възможно е — не отстъпваше Филис, — но аз съм доста ядосана, че позволихте на Джелкс да се измъкне с убийството.
— Мисля, че все още ще го откриете сред смъртниците, мисис Стюарт — отвърна Гинзбърг. — Макар да съм съгласен, че му отсрочихме екзекуцията с три месеца.
— Още повече ме объркахте — призна Филис.
— В такъв случай позволете да обясня — рече Гинзбърг. — Разбирате ли, договорът, който подписах днес, не беше с Джелкс, а с „Покет Букс“ — издателство, купило правата да публикува всички дневници на Хари с меки корици.
— Какво по-точно означава „меки корици“? — попита Филис.
— Мамо, меките корици ги има от години — обади се Алистър.
— Също като банкнотата от десет хиляди долара, но аз никога не съм виждала такава.
— Майка ви има право — рече Гинзбърг. — Всъщност именно това може да обясни защо Джелкс се хвана. Мисис Стюарт е представител на цяло поколение, което никога не би приело издаването на книги с меки корици и не би се докоснало до такива.
— Какво ви накара да осъзнаете, че Джелкс не е напълно запознат с идеята за книги с меки корици? — попита Филис.
— Франсис Скот Фицджералд — каза Алистър.
— Как така?
— Алистър ни каза — обясни Ема, — че ако Джелкс е готов да се срещне с нас в кабинета си без присъствието на юрист, това означава, че не е съобщил на съдружниците си, че съществува липсваща тетрадка, и че ако тя бъде публикувана, ще съсипе репутацията на кантората повече и от „Дневникът на един осъден“.
— Тогава защо Алистър не дойде на срещата, за да запише всичко казано от Джелкс? — попита Филис. — В края на краищата този тип е един от най-хлъзгавите адвокати в Ню Йорк.
— Именно това е причината да не пожелая да присъствам, майко. Не искахме да има нищо записано и бях убеден, че Джелкс ще е достатъчно арогантен да си помисли, че си има работа само с някакво си момиче от Англия и с издател, когото със сигурност може да подкупи. Иначе казано, хванахме го по бели гащи.
— Алистър, що за изрази?!
Алистър вече беше в разгара си.
— Обаче наистина гениалният ход бил направен от мистър Гинзбърг малко след като Ема излязла ядосано от стаята.
Ема го погледна озадачено.
— Той казал на Джелкс: „С нетърпение очаквам да се срещнем отново, след като договорът е готов“.
— И Джелкс направи точно това — каза Гинзбърг. — Веднага щом прочетох договора осъзнах, че е съставен по модела на онзи, който е подготвил за Ф. Скот Фицджералд — писател, издаван единствено с твърди корици. Нищо в договора не намеква, че не можем да издаваме с меки корици. Така че допълнителният договор, който подписах тази сутрин, позволява на „Покет Букс“ да издаде по-ранния дневник на Хари, без с това да нарушавам споразумението с Джелкс.
Гинзбърг кимна на Паркър да напълни отново чашата му с шампанско.
— Колко направихте? — попита Ема.
— Има моменти, в които прекалявате, млада лейди.
— Колко направихте? — попита и Филис.
— Двеста хиляди долара — призна Гинзбърг.
— Ще ви потрябват до последния цент — заяви Филис. — Защото след като книгата излезе на пазара, двамата с Алистър ще прекарате следващите две години в съда, за да се защитавате срещу цял куп дела за клевета.
— Не мисля — рече Алистър, след като Паркър му наля бренди. — Всъщност, майко, готов съм да се обзаложа на една от онези банкноти по десет хиляди, които не си виждала, че Сефтън Джелкс в момента кара последните си три месеца като старши съдружник на „Джелкс, Майърс и Абърнати“.
— Защо си толкова сигурен?
— Имам чувството, че Джелкс не е казал на партньорите си за първата тетрадка, така че когато „Покет Букс“ издадат дневника, той няма да има друг избор, освен да си подаде оставката.
— А ако не го направи?
— Тогава ще го изхвърлят — рече Алистър. — От кантора, която е безмилостна с клиентите си, не може да се очаква да бъде хуманна към съдружниците. А и не забравяй, че винаги има някой друг, който ламти да стане старши съдружник… Така че трябва да призная, Ема, че твоят случай е много по-интересен от „Амелгамейтид Уайър“…
— … срещу „Ню Йорк Илектрик“ — довършиха останалите в един глас, докато вдигаха чаши към Ема.