— И ако някога промените решението си и предпочетете да се установите в Ню Йорк, млада лейди — рече Гинзбърг, — във „Вайкинг“ винаги ще има работа за вас.
— Благодаря, мистър Гинзбърг — отвърна Ема. — Но единствената причина да дойда в Америка бе да открия Хари, а сега научавам, че той е в Европа, а аз съм заседнала в Ню Йорк. Така че след като се срещна с полковник Клевърдън, ще отлетя за дома при сина ни.
— Хари Клифтън е страхотен късметлия да има до себе си човек като теб — с малко тъга рече Алистър.
— Ако някога се случи да го видиш, Алистър, ще разбереш, че късметлийката съм аз.
40.
На следващата сутрин Ема се събуди рано и по време на закуската оживено бъбреше на Филис за това с какво нетърпение очаква да се прибере при Себастиан и семейството си. Филис кимаше, но почти не говореше.
Паркър взе багажа на Ема от стаята й, свали го с асансьора и го остави в преддверието. Куфарите се бяха увеличили с два през престоя й в Ню Йорк. Ема се запита дали на човек изобщо му се случва да се прибере с по-малко багаж, отколкото е имал на тръгване.
— Няма да слизам долу — каза Филис след няколко опита да се сбогува. — Само ще се покажа като глупачка. По-добре просто да си спомняш за старата баба Филис, която не обича да я прекъсват по време на бридж. Когато ни посетиш следващия път, скъпа, доведи Хари и Себастиан. Искам да видя мъжа, който е пленил сърцето ти.
От улицата пред къщата се чу клаксон на такси.
— Време е да вървиш — рече Филис. — Побързай.
Ема я прегърна за последен път и тръгна, без да поглежда назад.
Паркър я чакаше на входа. Куфарите вече бяха натоварени. Веднага щом я видя, той й отвори вратата и побърза да отвори и задната врата на колата.
— Довиждане, Паркър — каза Ема. — И благодаря за всичко.
— За мен беше удоволствие — отвърна той. Тя тъкмо се канеше да се качи в таксито, когато Паркър добави: — Ако позволите дързостта ми, бихте ли ми позволили да направя едно наблюдение?
Ема го погледна малко изненадано.
— Разбира се.
— Толкова много ми хареса дневникът на мистър Клифтън, че се надявам скоро да се върнете в Ню Йорк заедно със съпруга си — каза Паркър.
Не след дълго влакът се носеше към столицата, а Ню Йорк остана далеч назад. Ема откри, че не може да чете или спи за повече от няколко минути. В мислите й непрекъснато нахлуваха Филис, мистър Гинзбърг, Алистър, мистър Джелкс, детектив Коловски и Паркър.
Помисли си какво трябва да свърши, след като пристигне във Вашингтон. Първо трябваше да иде в посолството на Великобритания и да подпише някакви формуляри, които ще й позволят да пътува с посланика до Лондон благодарение на низвергнатия Рупърт Харви. „Не се подигравай, дете“ — чу укорителния глас на Филис, след което заспа. В сънищата й се появи Хари, този път с униформа, усмихваше се. Ема се събуди със стряскане, очакваше да го види в купето.
След пет часа влакът влезе в Юнион Стейшън. Ема, естествено, имаше трудности с разтоварването на куфарите на перона. Притече й се на помощ един носач, бивш военен с една ръка. Той й намери такси, благодари за бакшиша и й отдаде чест с лявата ръка. Още един от хората, чиято съдба бе решена от война, която не бе обявявал.
— До британското посолство — каза Ема, след като се настани в таксито.
Шофьорът я остави на Масачузетс авеню пред железен портал с флага на Великобритания. Двама млади войници забързаха да й помогнат с багажа.
— При кого отивате, мадам? — Английски акцент с американски подбор на думите.
— При мистър Рупърт Харви — отвърна тя.
— Командир Харви. Разбира се — каза ефрейторът, взе нещата й и я поведе към един кабинет в задната част на сградата.
Ема влезе в голямо помещение. Много хора, повечето с униформи, сновяха забързано във всички посоки. Никой не вървеше спокойно. От множеството се появи висок мъж и я поздрави с огромна усмивка.
— Аз съм Рупърт Харви — каза той. — Съжалявам за организирания хаос, но така е винаги, когато посланикът се връща в Англия. Този път е дори по-лошо, защото през последната седмица имахме и посетител, министър от кабинета. Всички документи са готови — добави той и се върна при бюрото си. — Само трябва да видя паспорта ви.
След като прелисти документите, я помоли да се подпише на три места.
— В шест вечерта от посолството ще тръгне автобус до летището. Гледайте да дойдете навреме, тъй като всички трябва да са на борда на самолета преди пристигането на посланика.