Чутото не се хареса на Ема.
— Какво всъщност означава в тила на противника?
— Не мога да ви кажа точно, защото невинаги е лесно да бъде открит, когато е на мисия. Често му се случва да прекъсне връзките с външния свят за дни наред. Мога обаче да ви кажа, че той и шофьорът му, ефрейтор Пат Куин, също питомец на Лейвънхам, се оказаха двама от най-ефективните агенти в групата ми. Приличат на ученици, на които им е даден гигантски химически набор и им е позволено да експериментират върху съобщителната мрежа на врага. Прекарват по-голямата част от времето си във взривяване на мостове, повреждане на железопътни релси и изваждане от строя на електропроводи. Специалността на Хари е предизвикването на разнобой в движението на германските части. На няколко пъти швабите едва не го спипаха, но засега успява да бъде поне на една крачка пред тях. Всъщност той се оказа такъв трън в петата им, че са обявили награда за главата му, която като че ли расте всеки месец. Последния път, когато проверих, възлизаше на трийсет хиляди франка.
Полковникът забеляза, че Ема е пребледняла като платно, и каза:
— Ужасно съжалявам. Не исках да ви тревожа, но понякога забравям зад това бюро на какви опасности се излагат момчетата ми всеки ден.
— Кога Хари ще бъде освободен? — тихо попита Ема.
— Боя се, че трябва да изтърпи наказанието си.
— Но след като знаете, че е невинен, не можете ли поне да го пратите в Англия?
— Не мисля, че това ще промени особено нещата, мис Барингтън. Доколкото познавам Хари, той просто ще смени една униформа с друга веднага щом стъпи в родината си.
— Не и ако аз имам думата.
Полковникът се усмихна.
— Ще видя с какво мога да помогна — обеща й, докато ставаше. Отвори вратата и й отдаде чест. — Лек път до дома, мис Барингтън. Надявам се скоро и двамата да се озовете на едно и също място по едно и също време.
Хари Клифтън
1945
41.
— Ще докладвам веднага щом ги открия, сър — каза Хари и затвори полевия телефон.
— Кого да откриеш? — попита Куин.
— Армията на Кертел. Полковник Бенсън смята, че може да са в долината от другата страна на този хребет — отвърна Хари и посочи.
— Има само един начин да разберем — отбеляза Куин и превключи шумно на първа скорост.
— Леко — каза му Хари. — Ако швабите са тук, не е нужно да се издаваме.
Куин остана на първа скорост и джипът бавно запълзя нагоре по склона.
— Спри тук — каза Хари, когато до превала останаха само петдесетина метра.
Куин дръпна ръчната и изключи двигателя. Двамата скочиха от колата и затичаха нагоре. Малко преди билото залегнаха и изпълзяха последните няколко метра.
Хари надникна надолу и дъхът му секна. Не му трябваше бинокъл, за да види с какво си имат работа. Легендарният Деветнайсети брониран корпус на фелдмаршал Кертел несъмнено се подготвяше за сражение. Танковете бяха подредени в редици докъдето стигаше погледът, а помощните части можеха да запълнят цял стадион. Хари прецени, че противникът е поне три пъти по-многоброен от Втора дивизия на Тексаските рейнджъри.
— Не мислиш ли, че използвахме достатъчно от деветте си живота през последната година? — прошепна Куин.
— Дотук преброих осем — каза Хари. — Така че мисля, че можем да си позволим още един риск.
И запълзя обратно преди Куин да може да си каже мнението.
— Имаш ли кърпичка? — попита Хари, когато Куин се настани зад волана.
— Тъй вярно, сър — отвърна той, извади кърпата от джоба си и му я подаде.
Хари я върза за антената на джипа.
— Да не би да си решил…
— … да се предадем ли? Да, ако това е единственият ни шанс — отвърна Хари. — Така че карай бавно до превала, ефрейтор, след което продължи надолу към долината.
Хари наричаше Пат „ефрейтор“ само когато не искаше дълги дискусии.
— Към долината на смъртта — уточни Куин.
— Сравнението не е добро — отвърна Хари. — Надявам се да оцелеем и дори да успеем.
— Аз пък се виждам като мишена.
— Защото си ирландец — обясни Хари, докато започваха бавното спускане от другата страна. — И не превишавай разрешената скорост — добави в опит да разведри атмосферата.