— Забелязах — сухо отвърна Дейна.
— Трябва да се разберем за нещо, госпожице Евънс. Този разговор е абсолютно неофициален.
— Ясно.
Те си взеха табли и си избраха храна. Когато отново седнаха на масата, Стоун каза:
— Не искам да останете с погрешно впечатление за нашата организация. Ние сме добри хора. Тъкмо затова се занимаваме с тази работа. Помагаме на развиващите се страни.
— Оценявам го.
— Какво ви интересува за Тейлър Уинтроп?
— Всички го представят като светец. Все трябва да е имал някакви недостатъци.
— Имаше — призна майорът. — Първо ще ви кажа хубавите неща. Тейлър Уинтроп наистина мислеше за хората. — Той замълча за миг. — Помнеше рождените дни и годишнини от сватбата и всички, които работеха с него, го обожаваха. Беше умен и проницателен. Справяше се с всякакви проблеми. И въпреки че работеше всеотдайно, не оставяше семейството си на заден план. Много обичаше жена си и децата си.
— Ами недостатъците?
— Тейлър Уинтроп беше магнит за жените — неохотно отвърна Джак Стоун. — Беше обаятелен, красив, богат и влиятелен. Нито една жена не можеше да му устои. И от време на време… се подхлъзваше. Имаше няколко любовни връзки, но ви уверявам, че не бяха сериозни.
— Майор Стоун, сещате ли се за някой, който да е имал причина да убие Тейлър Уинтроп и семейството му?
Джак Стоун остави вилицата си.
— Моля?
— Човек като него не може да не е имал врагове.
— Госпожице Евънс… да не би да намеквате, че семейство Уинтроп са били убити?
— Просто питам.
Той се замисли за миг и поклати глава.
— Не. Това е абсурдно. Тейлър Уинтроп никога през живота си не е наранил никого. Ако поговорите с приятелите му и хората, които са работили с него, ще го разберете.
— Ще ви кажа какво научих досега — рече Дейна. — Тейлър Уинтроп е бил…
Джак Стоун вдигна ръка.
— Колкото по-малко знам, толкова по-добре, госпожице Евънс. Така ще съм ви от по-голяма полза, ако разбирате какво искам да кажа.
Тя озадачено го погледна.
— Не съвсем.
— Честно казано, за ваше добро е да оставите всичко това. Ако все пак продължите, бъдете внимателна. — Майорът се изправи и излезе от ресторанта.
Дейна остана още известно време, замислена за чутото. „Значи Тейлър Уинтроп не е имал врагове. Може би не подхождам правилно. Ами ако някое от децата му е имало смъртен враг? Или жена му?“
Дейна разказа на Джеф за обяда с майор Джак Стоун.
— Интересно. А сега?
— Искам да се срещна с някои от хората, които са познавали децата на Уинтроп. Пол Уинтроп е бил сгоден за някоя си Хариет Бърк. Били са заедно почти година.
— Чел съм за тях. — Той се поколеба. — Скъпа, знаеш, че изцяло те подкрепям…
— Разбира се, Джеф.
— Но я си представи, че грешиш? Нещастните случаи не са нещо необичайно. Колко време ще ти отнеме това?
— Не много — обеща Дейна. — Ще направя само още някои проверки.
Хариет Бърк живееше в красив мезонет в северозападната част на Вашингтон. Бе стройна тридесетинагодишна блондинка с приятна усмивка.
— Благодаря, че приехте да се срещнем — каза Дейна.
— Не съм съвсем сигурна защо го направих, госпожице Евънс. Споменахте, че се отнасяло за Пол.
— Да. — Дейна внимателно подбра думите си. — Нямам намерение да се ровя в личния ви живот, но вие с Пол сте били сгодени и съм убедена, че сте го познавали по-добре от всеки друг.
— Ще ми се да си мисля така.
— Искам да науча повече за него като човек.
Хариет Бърк се замисли.
— Пол не беше като другите мъже — накрая тихо отвърна тя. — Страстно обичаше живота. Беше мил и грижовен към хората. Можеше да е много забавен. Не се взимаше прекалено на сериозно. Беше страхотен за компания. Щяхме да се женим през октомври. — Младата жена замълча за миг. — Когато загина, имах… имах чувството, че и аз съм умряла. — Хариет погледна репортерката и прибави: — И продължавам да се чувствам така.
— Ужасно съжалявам — каза Дейна. — Знаете ли дали е имал врагове, някой, който да е имал причина да го убие?
Очите на Хариет Бърк се насълзиха.
— Ако го бяхте познавали, нямаше да зададете този въпрос.
Следващата среща на Дейна бе със Стив Рексфорд, бившия иконом на Джули Уинтроп, елегантен англичанин на средна възраст.
— С какво мога да ви помогна, госпожице Евънс?
— Имам няколко въпроса за Джули Уинтроп.
— Да?
— Колко време работихте при нея?
— Четири години и девет месеца.
— Харесвахте ли я?
Рексфорд се усмихна.
— Тя беше невероятно мила, прелестна дама във всяко отношение. Не… Не повярвах на ушите си, когато чух по новините за нещастния случай.