Айлийн се втурна и прегърна дъщеря си.
— Дейна, скъпа! А ето го и Кимбал!
— Мамо…
— Значи това е прочутата Дейна Евънс, а? — обади се Питър Томкинс. — Разказах на всичките си клиенти за теб. — Той се обърна към Кемал. — А това е момчето. — Застрахователният агент забеляза празния му ръкав. — Ти не ми каза, че е сакато.
Дейна се вледени. На лицето на Кемал се изписа стъписване.
Питър Томкинс поклати глава.
— Ако имаше застраховка в нашата фирма, сега щеше да е милионер. — Той посочи към вратата. — Влизайте. Сигурно сте гладни.
— Вече не — напрегнато рече Дейна и погледна Айлийн. — Връщаме се във Вашингтон.
— Съжалявам, Дейна, аз…
— И аз съжалявам. Надявам се, че не допускаш огромна грешка. Желая ви всичко хубаво на сватбата.
— Дейна…
Дейна и Кемал се върнаха в колата и потеглиха. Айлийн смаяно ги проследи с поглед.
— Какво толкоз пък казах? — удивено попита Питър Томкинс.
— Нищо, Питър — въздъхна Айлийн Евънс. — Нищо.
По обратния път Кемал мълчеше. Дейна от време на време хвърляше поглед към него.
— Ужасно съжалявам, миличък. Някои хора просто са…
— Той е прав — горчиво отвърна момчето. — Аз съм сакат.
— Не си сакат — възрази тя. — За човек не се съди по броя на ръцете и краката му, а по това какво представлява.
— Нима? И какво представлявам аз?
— Ти имаш боен дух. Гордея се с теб. Знаеш ли, онзи дебелак беше прав за едно — гладна съм. Предполагам, че това не те интересува, но в момента виждам напред ресторант на „Макдоналдс“.
Кемал се усмихна.
— Супер.
След като Кемал си легна, Дейна седна в дневната да помисли и започна да превключва новинарските канали. Всички предаваха материали за убийството на Гари Уинтроп.
— … с надеждата, че откраднатият бус може да насочи следователите към убийците…
— … два куршума от берета. Полицията проверява всички магазини за оръжие, за да…
— … и бруталното убийство на Гари Уинтроп в скъпия северозападен квартал доказа, че никой не е…
Нещо я глождеше и дълго не успя да заспи. Когато на сутринта се събуди, изведнъж осъзна какво не й е давало мира. Парите и бижутата бяха непокътнати. Защо убийците не ги бяха взели?
Тя стана и докато си правеше кафе си спомни пресконференцията на началника на полицията Дан Бърнет.
„Имате ли списък на откраднатите картини?“
„Да. Всички те са добре известни. Списъкът е предаден на музеите, търговците на произведения на изкуството и на колекционерите. В момента, в който някоя от тях се появи, престъпникът ще бъде открит.“
„Крадците сто на сто са знаели, че няма да могат лесно да продадат плячката — помисли си Дейна. — Това означава, че обирът е бил организиран от богат колекционер, който възнамерява да запази картините за себе си. Но нима такъв човек ще се остави в ръцете на двама убийци?“
В понеделник сутринта, когато Кемал се събуди, Дейна му приготви закуска и го заведе на училище.
— Приятен ден, миличък.
— Чао, Дейна.
След като го видя да влиза в сградата, тя се отправи към полицейския участък на Индиана Авеню.
Пак валеше сняг.
Детектив Финикс Уилсън, който ръководеше следствието на убийството на Гари Уинтроп, бе опитен в полицейската работа мизантроп с няколко белега, показващи как е станал такъв. Когато Дейна влезе в кабинета му, той вдигна глава от бюрото си.
— Никакви интервюта — изсумтя детективът. — Когато се появи нова информация за убийството на Уинтроп, ще я чуете на пресконференцията заедно с всички останали.
— Не съм дошла да разговаряме за това — каза Дейна.
Той я изгледа скептично.
— Нима?
— Да. Интересуват ме откраднатите картини. Предполагам, че имате списъка им.
— И какво от това?
— Бихте ли ми дали копие?
— Защо? — подозрително попита детектив Уилсън. — Какво сте намислили?
— Искам да видя какво са откраднали убийците. Може би ще направя предаване за това.
Детективът я погледна замислено.
— Добра идея. Колкото повече се разпространи информацията за картините, толкова по-малка е вероятността убийците да ги продадат. — Той се изправи. — Взели са дванайсет платна и са оставили много повече. Сигурно ги е домързяло да ги носят всичките. Напоследък е трудно да си намериш сигурни помощници. Ще ви донеса списъка.
Върна се след няколко минути и подаде на Дейна два листа.
— Това са откраднатите картини. А това е другият списък.
Тя озадачено го погледна.